— А кралят? — попита Сиксто.
— Нямам представа къде е, нито срещу какво е изправен — отвърна Деклан.
Помълча пак, погледна през прозорците към площада и каза:
— Стъмва се, а сме пробили едва до този край на третия етаж. — Загледа се над Сиксто, сякаш можеше да види нещо в далечината. — Давай да стигнем до горе. Не вярвам да ни ударят отзад.
— Май това е шаблонът — каза Сиксто. — Крият се, докато ги намерим.
— Значи, пренебрегваме етажите нагоре, докато не стигнем до сериозна съпротива — каза Деклан. — Предай на хората. — Видя Били Джей и му махна да дойде при тях. — Искам да се върнеш един етаж надолу, после по някой коридор до задната част на сградата и да намериш краля. Предай му, че отрядът ни е спрял да прочиства всеки етаж поред. Разбра ли?
— Не прочистваме повече етажи — повтори Били Джей.
— Кажи му, че отиваме най-горе, където са лордовете на Прайдове, и че ще ни намери там.
— Отивате най-горе, където са лордовете на Прайдове — повтори Били Джей.
— Вземи едно отделение в случай че се натъкнеш на неприятност. Хайде, върви да намериш краля!
Били забърза, а Деклан погледна Сиксто.
— Бием се от призори, а сме стигнали едва до третия етаж?
— Има
Деклан си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Ако исках да живея тук, нямаше да нанеса толкова щети.
Сиксто се засмя. Отново раздвоиха силите си и всеки поведе своята група към следващото стълбище. Стълбите се извиваха по средата между етажите, с квадратна площадка по средата, тъй че всяко ниво беше по-малко от по-долното, малко като торта на пластове, каквато Деклан беше видял веднъж на едно празненство като млад, докато пътуваше с Едвалт.
Когато стигна до следващия етаж, спря и видя, че Сиксто се показа от другата страна. Махна му и продължи по следващото крило.
Най-сетне стигнаха до най-горния етаж.
Наемниците спряха зяпнали и онемели. Помещението бе гигантско, с лъскав мраморен под. За миг Деклан беше поразен от работата, нужна за да се построи с толкова много камък толкова високо, както и от армията работници, нужни за да изпълнят такава задача. Цялата стена срещу града беше с прозорци, с най-чистото стъкло, каквото бе виждал, без най-малкия намек за изкривяване или шупли.
На дневна светлина гледката сигурно бе възхитителна, помисли той, щом се загледа над града, потънал в мрак — уплашените граждани стояха скрити по домовете си.
Отсрещната стена беше също толкова впечатляваща, с голяма двукрила врата в центъра, висока дванайсет стъпки. Цялата стена беше облицована с резбовано дърво, величествен барелеф, изобразяващ невероятни същества, вкопчени в битка с мъже в тежка броня.
— Направете път за краля! — чу се вик зад тях и от стълбището зад Деклан нахлуха мъже.
Дейлон изкачи последните няколко стъпала и попита:
— Какво е това?
— Не знам — отвърна Деклан. — Но ако лордовете на Прайдове са някъде тук, ще са зад онази голяма двукрила врата ей там.
— Ако не са, ще започнем да избиваме всички врати надолу.
Появиха се войници в кралски униформи, носеха мехове с вода.
— На всеки етаж в дъното има кухни — каза Дейлон. — Помислих, че хората ти може да са ожаднели.
— Да, жадни сме.
Деклан взе мях от един войник и пи от него. Върна го на войника и останалите тръгнаха да дават вода на наемниците.
Дейлон и Деклан се приближиха до резбованото пано с воините в чудата пищна броня, сражаващи се със същества, със странни пропорции, с ръбати тела, тънки ръце и кръгли глави с облещени очи.
Близо до големите врати в центъра фреската изобразяваше фантастични създания, надвиващи човешки същества. Огромни чудовищни създания явно поглъщаха мъртви човешки тела, докато други човешки фигури бяха паднали на колене пред тях като в молитва.
— Какво каза Хава за онази легенда за Тъмните господари? — попита Дейлон.
— Не помня всичко, но явно хиляди хора са им били принасяни в жертва, а лордовете на Прайдове са се издигнали, за да избират кой да бъде пратен на смърт и кой — пощаден. След това по някаква причина Тъмните господари… изчезнали. А населението нараствало, докато не се наложило лордовете на Прайдове да ги насъскват едни срещу други, за да смаляват броя им. Нещо такова.
— Ако този релеф е по някакъв начин исторически, то тези Тъмни господари не са били човешки същества — каза кралят.
— Може би тези фрески просто показват чудовища от легендите? — предположи Деклан.
— И ние имаме чудовища в нашите приказки, откакто са съществували разказвачи на приказки. Същества, духове, разни неща, които дебнат в горите или плуват под водите. Не може всичко да е измислено — каза Дейлон.
Войниците отдъхнаха няколко минути, а след това пристигнаха екипите, понесли тараните от тила на кралските сили.
Кралят посочи тежките дървени врати и каза:
— Разбийте ги.
Срещу всяко крило поставиха таран и мъжете застанаха в очакване. Окажеше ли се дълъг процес, първите екипи щяха да отдъхват и да ги заменят други.
По сигнал на Дейлон ритмичното блъскане започна.
