— Искам десет души отпред, с двама или трима с лъкове в редица зад тях. Всеки, на когото стрелите му свършат, се отдръпва назад. — Видя Тоомбс и му махна да дойде. — Можеш ли да се опазиш от стрели?
— Никога не съм пробвал — каза Тоомбс. — Какво ще заповядаш, капитане?
— Иди до тила. — Деклан посочи вратата. — Намери обоза. Попитай старшия на обоза колко стрели има във фургоните си и донеси колкото можеш.
— Това е кралският обоз и може да не е склонен да се раздели с тях заради тайфа наемници — каза Тоомбс. — Натъквал съм се и преди на такива малки проблеми с хора на благородници. Може да ми се наложи да го убеждавам — добави със зла усмивка.
— Тази битка върви достатъчно бързо, но не ни трябва свада в обоза.
— Кажи му, че е за краля. Няма да знае дали е вярно — каза Сиксто.
Тоомбс се засмя.
— Мисля да докарам целия проклет обозен фургон със стрелите тук, а ако възрази, тогава вече ще го убедя.
Тоомбс извика няколко от старите приятели на Деклан — Били Джей, братята Сойер, Ейк и Микола — и всички затичаха през площада. Сиксто кимна към Колин, който все още насочваше отделенията с тарани към различните коридори, и каза:
— Оръжеен инструктор? Не мислиш ли, че капитан Балдазар ще възрази?
— Бих платил да го видя това — отвърна Деклан. — Но кралят си е кралят и освен това винаги може да направи Балдазар генерал или да му даде титла. Давай сега да се организираме и да качваме тези стълбища. Аз ще поема отряда отляво, ти хващай отдясно.
Сиксто бе наредил да донесат щитовете и да ги наредят на пода, десет отляво и десет отдясно. След това организира бойците според указанията на Деклан — един с меч да носи големия щит и двама или трима стрелци зад него. Останалите раздели на две групи, по една зад всяка стена от щитове.
Деклан размаха меча си в знак към Сиксто, че е време да тръгнат нагоре по стълбищата и сериозно да се включат в боя.
— Помниш ли когато помислихме, че това ще е лесно? — попита Сиксто задъхан, от лицето му капеше пот. В края на една градинска тераса ги очакваха петима едри мъже с огромни брадви в ръце.
— На три! — извика Деклан, след което отброи гръмко: — Едно, две, три!
Деклан и Сиксто атакуваха. Деклан знаеше, че още десетина мъже ще нахлуят през вратата след тях, докато връхлитаха срещу петимата с брадвите.
Хората на Деклан се опитаха да прегазят защитниците и двама паднаха от ударите на грамадните брадви. Деклан се сниши под едно от огромните остриета и заби меча си в хълбока на мъжа срещу себе си.
Петимата защитници паднаха.
Деклан се изправи и осъзна, че е наранил крака си, но беше по-скоро като натъртен мускул, не сериозно нараняване.
Сиксто се появи до него.
— Добре ли си?
— Прецаках един мускул — отвърна Деклан. — Нищо сериозно, ще се оправя.
Сиксто погледна мъртвия с брадвата на пода и каза:
— Това не е сериозна броня.
Мъртвите носеха кожени ризници с пищна украса на раменете, подобаващи им широки богато украсени кожени колани и набедрени препаски. Краката им обаче бяха голи, ако не се брояха сандалите с кръстосани връзки. Бяха едри мъже с внушителни мускули, които щяха да изглеждат импозантно като почетна стража, но бяха изключително лошо снаряжени за реалностите на боя.
— Това е церемониално облекло — каза Сиксто. — Нищо, което би носил воин в битка.
Деклан кимна.
— Да.
— Но пък брадвите им са адски големи — добави Сиксто.
— Мисля, че колкото по-високо се качваме, толкова по-лошо ще става — каза Деклан.
Сиксто кимна.
След час Деклан огледа помещението, в което току-що беше нахлул, и видя десетина мъже само по черни панталони, други с туники, чиито отличителни знаци бяха отпрани. Обърна се към Сиксто и попита:
— Колко азанти са минали дотук на наша страна?
— Нямам точната бройка, но много.
— Преди да атакуваме нагоре, да видим какво ни чака на следващото ниво.
Беше отнело часове, докато прочистят първия етаж, и умората им се дължеше най-вече на избиването на врати без никаква представа какво има зад тях. Стрелците се бяха оказали сравнително лесни за справяне и Деклан загуби само няколко души, докато прочистят терасата над приземния етаж с изглед към вътрешния двор. След първия им залп стрели бойците му с мечове набързо приключиха с тях. След това обаче часовете се заточиха сякаш до безкрай.
Повечето помещения се оказаха празни, но в някои имаше достатъчно азанти, готови да умрат за лордовете си, за да избухне бой и да ги забави. Дейлон беше казал да се срещнат „някъде по средата“, но все още не бяха намерили кралския отряд, а слънцето вече се спускаше на запад.
Щом Сиксто забърза към азантите, минали на тяхна страна, Деклан седна и даде знак с ръка, че е време да отдъхнат.
Сиксто се върна и каза:
— Не знам дали разбирам всичко, което чух от азантите, но мисля да не опитваме да прочистваме етажите нагоре, а просто да прехвърлим следващото крило стъпала и да продължим, докато стигнем най-горния етаж. Там ще намерим лордовете на Прайдове.
Деклан помисли малко.
— Значи, не прочистваме етажите нагоре, а се изкачваме колкото може по-високо и колкото може по-бързо.
