— Вярно е, че хората наистина имат много повече общо помежду си, отколкото би предположил човек. Имат бебета. Стремят се към богатство или поне към достатъчност, и някои се бият, докато други се молят на богове, някои си стоят вкъщи за безопасно, докато други пътуват, за да търсят нови неща и гледки. Но в сърцевината си хората са просто хора.
Внезапен спомен за плена му от Сестрите на Дълбините изплува в ума на Хату и той каза:
— А някои са много зли.
— Достатъчно съм видял, за да се съглася с това — отвърна Бодай. — Но да се върнем на нашата въображаема земя.
Хату кимна.
— А ако ти кажа, че съществуват други светове, освен Гарн?
Хату се намръщи. Изражението му се менеше между размисъл над тази идея и съмнение в нея, сякаш Бодай някак си го изпитваше.
— Сериозно ли?
— Сериозно — отвърна Бодай.
— Какво, бил си на други светове?
— Не — каза със смях Бодай. — Но съм видял някои неща… — Вдигна ръце с дланите нагоре. — Изкусен съм да се отклоня в поредното си дълго обяснение, но ще го спестя за въпроси, които може да имаш тепърва. Просто задръж съмненията си и се съгласи, че някъде далече има един свят с хора на него, които до голяма степен са като нас, и други същества, които са много различни.
— Като онези водни същества, които служат на Сестрите на Дълбините ли?
— Онези нещастни души, които някога са били хора, са чудовищно сътворени с кръвно приношение и тъмни изкуства. Донякъде може би нещо подобно, но става въпрос за естествени същества, които си имат свой собствен език и начин на живот. По липса на по-добър начин да го кажа, животни, но с умове и души и… — Сви рамене и замълча, докато се мъчеше да намери по-добро обяснение. Урокът от предната нощ го бе съкрушил и той се мъчеше да си спомни поне половината от онова, което Натан бе споделил с него.
Хату въздъхна.
— Добре, заради това упражнение ще приема съществуването на свят някъде там… — махна неопределено с ръка, — където живеят хора и други същества, и магията е навсякъде.
— Усещам съмнението ти, но ще го оставим замалко настрана. — Бодай се престори, че има да сподели още, но простичката му надежда беше Хату да не зададе въпроси, за които нямаше отговор.
— Ще се опитам — каза Хату с едва сдържана усмивка.
Бодай присви очи.
— Грандиозно се проваляш в прикриването на пренебрежението си. Какъв е проблемът да си представяш магия в огромни количества, предвид това, което си постигнал лично?
— Магията, щом искаш да наречеш силите ми така, ще приема, въпреки че все още не съм сигурен какво всъщност е тя… но други светове? Ако има други светове, защо не знаем за тях, или да ги посетим, или… къде точно са те?
— Уф, непрекъснато забравям, че ти не си отгледан като Огнегривите, а просто като поредния ученик на Коалтачин. — Бодай се отпусна в стола си. — Грешката е моя, Хату, не твоя. — Забарабани с пръсти по масата, а след това изправи гръб. — Звездите. Какво знаеш за звездите?
Хату се усмихна. Това бе тема, по която предполагаше, че има известно познание, предадено му най-вече от самия Бодай.
— Светлини в нощта, но се движат в предначертани фигури. Движат се бавно по небето в последователност и ако човек разбира фигурата и времето на годината, и откъде пътува, може да състави курс и да акостира разумно близо до мястото, където иска да стигне.
Отпусна се със самодоволно изражение, явно облекчен, че е запомнил този урок.
— Вярно — каза Бодай, — но това не е отговорът. Те са слънца.
— Слънца? — повтори Хату объркано. — Има само едно слънце и то изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер.
— Те са слънца — каза твърдо Бодай.
— Но те са малки.
— Защото са много далече оттук. Някои са много по-големи от нашето слънце.
— И ти знаеш това?
— Да.
— Откъде?
— Бях… научен, предполагам, че би казал, от някого… — Помълча за миг, за да подреди думите си, след което продължи: — Преди много време… всъщност точно преди ти да се родиш. Беше странен, но бързо разбрах, че е пътувал много по-далече от мен и е видял много повече от мен, и наистина бе посетил онези светове.
— Невъзможно — отвърна Хатушали.
Бодай поседя неподвижно. После каза:
— Понякога забравям, че само защото си много умен и любопитен още не означава, че имаш развито въображение.
— Какво е развито въображение? — попита Хату.
И когато Бодай облещи очи и настръхна, на ръба да го нахока, Хату започна да се киска — първият звук на искрено веселие, който Бодай бе чувал от него. След миг Бодай също започна да се киска.
— Голяма досада си, Хатушали — каза след малко.
— Мога да си представя много неща, Бодай — заяви Хату, след като смехът му затихна. — Подценяваш ме.
Бодай се отпусна в стола си, а след това се изсмя горчиво.
— Мразя, когато учениците ми ме предизвикат и са прави. — Погледна Хатушали. — Какво трябва да знаеш?
— Трябва да разбера какво общо има това с моя проблем.
— Контекст.
— Контекст?
— Да, прекалено много неща остават неразбрани, ако не знаеш контекста.
— Например?
Бодай помълча малко, после каза:
— Представи си, че имаш коза.
— Добре, имам коза.
