— Знание, което да служи на Кралството на нощта. Никога знание заради самото знание.
— Именно.
— Просто да знаеш — каза Хатушали. — Понякога си… струва. — Изражението му намекваше за съжаление, миг на „какво можеше да е било“. След това се върна към обичайното си състояние. — Е, и какво още?
— Магията — каза Бодай.
— Магията?
— Ами ако това, което наричаме магия, за което се разказва в песни на менестрели и приказки на пътешественици, и твоите сили, ами ако това е просто име за неща, които не разбираме?
Хату кимна бавно, приел предположението.
— Защо един камък пада от ръката ти, когато го пуснеш?
— Не знам. Просто пада.
— Съществува сила, която го притегля към земята, също както ако паднеш от стълба…
Хату вдигна ръка.
— Явление, което не познавам много добре.
Бодай се усмихна.
— И все пак една прашинка може да се носи във въздуха.
— А птиците и насекомите могат да летят — добави Хату.
— Но ние не знаем как.
— Защото имат крила? — предположи Хату.
Бодай вдигна пръст.
— Но прашинките нямат. Листата от дърветата може да се отнесат на мили разстояние от много силен вятър.
Хату замълча.
— Неща, които не разбираме — каза Бодай.
— И все пак! — възкликна Хатушали.
А Бодай отвърна със смях:
— Все пак, да! — После каза: — Силата, която кара теб и камъка да падате на земята, се нарича гравитация.
Хату кимна. На лицето му се беше изписала радост от новите отговори на въпроси, почти противоположно на разочарованието и гнева му при въпроси, оставали без отговор, когато бе дете.
Доловил радостта на Хатушали, Бодай можеше подходящо да отиграе урока, получен от Натан предишната нощ.
— Гравитацията е сила, съгласни ли сме?
Хату кимна.
— Виждаме го непрекъснато… — После спря. — Това за възприятието ли е?
Хванат малко неподготвен, Бодай отвърна:
— Не в смисъла, който мисля, че влагаш, като допускането, че слънцето се върти около Гарн. Както каза, виждаме я непрекъснато. Бебето знае за нея преди да може да говори, просто като падне, докато се учи да ходи.
— Съвсем вярно — съгласи се Хату.
— Има много други сили, които приемаме за даденост, но ги виждаме ежедневно. Топлината, която идва от нашето слънце заедно със светлината. И топлината, и светлината са сили. Вятърът е сила. Когато земята под краката ни се разтресе и раздвижи, това е сила. Може да не разбираме защо тези сили се проявяват така, както се проявяват, но имаме известен усет за скритите причини.
Вниманието на Хату вече бе изострено.
— Всички сили в огромната вселена се причинени от конфликт между положителни и отрицателни стихии.
Челото на Хату се сбърчи.
— Помисли за магнитите. Те привличат метал — продължи Бодай, а Хату кимна. — Но ако поставиш два магнита един срещу друг, с едни и същи полюси един срещу друг, те се отблъскват взаимно.
Изражението на Хату се промени, щом се замисли над това.
— Тъй че, когато привличат… еднакви краища на парчета магнит… поставят един срещу друг противоположните… Да, мисля, че разбирам.
— Наричаме единия край на магнита положителен, другия отрицателен. Също толкова лесно бихме могли да кажем черно и бяло, мъжко и женско, добро и зло, но какъвто и да е етикетът, силата е това, което е реално.
— Мисля, че разбирам.
— Някои стихии са като единия край на магнита, докато други са техните противоположности. Някои се отблъскват взаимно, докато други се привличат една към друга. Стихиите са неизброими, по-малки от онези прашинки, които се носят във въздуха, невидими, но непрекъснато се привличат и отблъскват.
— Невидими?
— Можеш ли да видиш въздуха?
— Понякога… — почна Хату.
Бодай го прекъсна.
— Не, понякога виждаш това, което е във въздуха, прах или дим, пара в кухнята, но никога самия въздух. И въпреки това въздухът е реален. Без него умираме. — Хату кимна. — Стихиите са също толкова реални като въздуха и винаги създават сила, създават енергия. Магията е манипулиране на тази енергия.
— Значи, моите сили са манипулиране на тази енергия, напрежението между стихиите?
Бодай стана.
— Да. И това е краят на урока ни за днес.
— Но… — почна Хату.
Бодай махна с ръка да го накара да замълчи — реакция, усвоена от години обучение, която накара Хату да млъкне мигновено. След малко каза:
— Добре, до утре.
Бодай го потупа по рамото и рече:
— Обуздай страстта си. Всичко ще се изясни рано или късно.
Зачуди се наум дали това е вярно. Също така трябваше да обясни на Натан, че ще са му нужни много по-дълги уроци, ако трябваше да задържи Хату ангажиран.
Вървяха бавно през гъстата растителност — най-отпред Себастиян, който сечеше с големия си нож по-сериозните препятствия. Трябваха им поне две мачете. Все пак напредваха навътре в долината.
Растенията бавно се променяха. Балдахинът от дървесни корони се извиси, докато долината се уширяваше. Трънливите храсти оредяваха и започна да преобладава все по-гъста, тучна растителност.
