— Стихии — съгласи се Бодай.
— Онази звезда, която видяхме, огромното изригване на… енергия. Същината на онази звезда е продуктът на действащи стихии. Всичко вътре в теб е инструмент — каза Натан на Хату, — средство да обуздаеш тази сила, да я накараш да ти се подчини… — След това се засмя. — Донякъде. Винаги има граници. Ако наистина беше способен да контролираш всички стихии, щеше да си бог.
Хату беше изцеден.
— Как все пак направи всичко това? — промълви немощно.
— Бъди внимателен и ще можеш да правиш същото, и повече, но… — Натан замълча. — Ако живееш достатъчно дълго. Това май е непосредственият проблем.
— Трябва да пийна нещо — каза Бодай.
— По-късно. И аз ще пийна едно с теб — каза Натан. — Имаме да направим още едно нещо, преди да приключи денят, тъй че колкото по-скоро го направим, толкова по-скоро можем да пийнем. Нали? — обърна се към Хату.
Хату кимна съгласен.
— Седни ей тук — каза Натан и посочи стола, който беше освободил.
Хату се подчини и когато седна, Натан каза:
— Стани за малко.
Хату се подчини, а Натан премести стола на няколко стъпки от масата.
— Така е по-добре. Сега, моля, седни.
Хату седна и Натан каза:
— Това беше лесно упражнение. Е, виждал ли си хора, накарани да си държат ръцете над главите дълго време?
— Какво имаш предвид? — попита Хатушали.
— Някой, който натиска висока стълба, докато някой друг стои на върха? Войник, който е наказан, тъй че трябва да държи дълга пика високо над главата си? Нещо такова?
— Мисля, че да — отвърна Хату.
— В това нещо има трик. Ще те науча. Това е първият ти урок. Нали?
Хату кимна и зачака.
— Първо, затвори очи.
Хату го направи.
— Сега си вдигни дясната ръка над главата.
Хату се измести леко в стола, наведе се наляво и вдигна дясната си ръка над главата си.
— Сега, Бодай, ти също затвори очи.
Бодай се поколеба за миг, после кимна и направи каквото му наредиха.
Измина миг тишина, след което Натан каза:
— Хату, представи си, че една нишка, здрава и силна, дърпа леко ръката ти нагоре. Можеш ли да го усетиш?
След малко Хату отвърна:
— Да.
— Сега тази нишка минава през ръката ти и докосва темето ти. Усещаш ли го?
— Да — каза Хату.
— Сега много леко дръпваш тази нишка и тя повдига ръката и главата ти.
Хату направи каквото му казаха и последва още един дълъг миг мълчание.
— Много добре — каза Натан. — Дръпни още мъничко, просто да се увериш, че нишката е изпъната.
Хату дръпна и усети подръпване в ръката и главата си.
— Продължавай да дърпаш нагоре! Почувствай как се вдига! Чувстваш се по-лек, докато те тегли нагоре.
Хату направи каквото му наредиха и чу как някакъв стол изскърца по каменния под. После Натан каза:
— Много добре. Отпусни малко и после направи каквото ти кажа.
И след няколко мига каза:
— Почувствай дръпването нагоре, отпусни и се остави да те издърпа… сега отвори очи.
Хату и Бодай отвориха очи едновременно и Бодай ахна. Хату погледна надолу и видя, че столът под него е издърпан от Натан и че самият той се рее на три стъпки над пода.
Възкликна изненадано и изведнъж пропадна и тупна на каменния под. Въздухът изригна от дробовете му, тялото му се разтърси и той изруга.
— Какво беше това?
— Ти летеше над пода — каза Бодай. Поклати глава в почуда. — Какво беше това?
— Всичко е до това да не опитваш, а просто да го правиш. Ти притежаваш сили, които ще ти убягват, ако ги търсиш. — Натан се усмихна и се приближи до Хату. Погледна го отгоре. — Трябва да оставиш тези сили да дойдат при теб, да ги оставиш кротко да потекат към теб. Ако се научиш да прочистваш ума си, можем да продължим напред и да стигнем докъдето желаеш да идеш. Е, след като ви показах някои неща… — Погледна към Бодай. — Да ходим да пием.
— Забележителна история — каза Дейлон, когато Хава привърши описанието си на случилото се след опустошаването на Хълма на Беран. — Това, което най-много ме притеснява, е характерът на нападението на тези хора. Те удариха все едно че беше нашествие, на много места едновременно, всичко — преценено да изтъни защитите до предела, след това плячкосаха каквото могат, взеха роби и избягаха. Ако се бяха окопали на север и изток, нямаше да мога да ги изкореня от който и да било от двата фронта, без да оставя Маркенет открит откъм другия фронт. Щях да мога само да се защитавам, и то не толкова добре.
— Хората в Светилището вероятно имат повече информация от мен — каза Хава. — От тях научих само толкова, колкото можаха да ми кажат, преди да напусна, но много неща все още са неизвестни.
Бяха говорили вече няколко часа. Каретата се движеше със стабилна скорост и щяха да спрат при кладенеца на средата на пътя между кулата на Северния нос и градските порти. Към разсъмване щяха да стигнат до града.
Баронът каза:
— Забравих да спомена. Един момък, който твърди, че е приятел на теб и Хатушали, пристигна малко след битката. Казва се Донти.
Хава възкликна:
— Донти! Той е жив! Тук ли е?
— Тежък случай е това момче.
Хава се засмя, както при новината, че Донти е жив, така и на забележката на барона.
