— Трябва да хванем пътеката оттук, мисля.
Тъй като Себастиян беше по-опитен ловец, водеше той, и му отвърна през рамо:
— Още малко според мен, но да, скоро. Движим се тихо, но все пак този храсталак напред е по-гъст от този зад нас.
— Без приказки — каза Деклан. — Просто посочвай накъде искаш да вървиш. Аз ще те следвам.
Себастиян кимна, после бавно се обърна и поведе. След няколко минути спря и посочи един открит участък на същата страна на пътеката. Деклан го последва.
Бяха тръгнали веднага щом беше възможно да се движат в смътната светлина на утрото. Деклан беше възложил на Сиксто да организира плетенето на въжета. Бенруф се беше оказал прав, че нишките лиани бяха здрави като конопени и с по-дебелите в средата трябваше около тях само да се сплетат по-тънките. Обсъдили бяха как да организират похода и колко въже ще им трябва. Деклан позволи да има малко спор, но в крайна сметка просто реши какво ще правят. Дългите въжета щяха да са обременителни, тъй че по-късите намотки щяха да се свързват с промеждутъчни възли, изпъвани една след друга и отново разделяни след употреба.
Деклан знаеше, че може да се довери на Сиксто да държи хората ангажирани, и беше указал на най-близкия до приятел човек, когото имаше в четата, каква е идеята му и как трябва да ръководи опита да се измъкнат от Раната.
Беше решен и той самият да се измъкне; но ако се наложеше да умре преди да е отмъстил за Гвен, Юсан и Мили, поне щеше да даде на спътниците си шанса да се присъединят към барон Дюмарш в излавянето на кучите синове убийци.
Извън дърветата, на края на пътеката, Деклан се чувстваше беззащитен. Себастиян се обърна и му показа с жестове ако чуе нещо да се скрие сред дърветата, колкото може по-навътре. Деклан кимна, че е разбрал.
Промъкваха се покрай пътеката около час и Деклан се стараеше да държи сметка за изтеклото време, тъй че да знае кога да се обърнат и стигнат до границата преди стъмване. Също така трябваше да вземе предвид, че се спускаха по-надълбоко в Раната, тъй че пътят обратно щеше да е нагоре и заради това — по-бавен.
Каньонът продължаваше бързо да се уширява, тъй че се натъкнаха на няколко голи участъка, които според Деклан бяха разчистени за дърва, но вече започваха отново да обрастват. Нищо не знаеше за събирането на дърва, освен от малкото, което бе виждал тук-там, когато доставяше брадви за лагерите на дървосекачи северно от Онкон, и няколкото приказки, които бе имал със събирачите на дървен материал. Най-вече бе искал да разбере защо остриетата и трионите трябваше да са оформени по определен начин и защо са нужни стоманени клинове за събарянето на високи дървета в избраната посока.
Все пак участъците изглеждаха все едно са били разчистени преди много години. По-новите дървета все пак бяха високи и имаха стволове, дебели по две-три стъпки, а големите пънове бяха обкръжени от ниска растителност и щяха да са нужни години, докато избуят нови дървета.
Смътен шум напред спря Себастиян и той вдигна ръка. Шумът не стана по-силен и Деклан предположи, че не се приближава движеща се група. След това шумът секна.
Себастиян изчака около минута, после махна на Деклан да го последва.
Няколко минути по-късно шумът се поднови и беше ясно, че е от гласове — силно скандиране или пеене. И този път не стана по-силен, и след малко двамата продължиха.
Стигнаха до голямо сечище, нещо като проход за придвижващите се нагоре в Раната, тъй като пътеката цепеше през средата и дърветата се отдръпваха на двете страни. Себастиян се обърна и попита с жестове: през средата или към едната или другата страна? Деклан спря и огледа терена. Както и предишното сечище, това беше разчистено преди много години и имаше някакво прикритие по-близо до пътеката, отколкото по краищата. Посочи към група по-млади дървета, след което имитира, че се снишава и притичва от едно място до друго. Себастиян кимна и се отправиха колкото можеше по-бързо към първата група дървета.
Като се придвижваха от едно укритие до друго, стигнаха до отсрещната страна на сечището и видяха пролука между дърветата на юг. Странният монотонен звук отново секна и Деклан докосна Себастиян по рамото и посочи. Поеха към южния край на голямото сечище.
Дърветата близо до пътеката от двете страни продължиха още около сто крачки, после се появи друго просторно сечище. Двамата спряха, след като видяха на още сто крачки напред висока стена, построена от стволовете на големи дървета, от този вид отбранително съоръжение, за чието построяване са нужни месеци. Дънерите бяха покрити с гъсти увивни растения, създаващи внушителна зелена преграда.
Имаше огромна порта, отворена широко и издаваща признаци на запуснатост, а около нея се виждаха черепи, кости и други неща, струпани по такъв начин, че Деклан не можеше да реши дали са трофеи или някакъв вид предупреждение. Когато се озоваха на двайсет крачки от нея, се присвиха в храстите източно от портата.
— Виж — каза тихо Себастиян.
