— Нещата се променят — каза Натан. — Никога не знаем колко дълго ще сме с други хора. — Загледа се за миг в нищото. — Ако живееш достатъчно дълго, ще погребеш всички, които си познавал някога.
Хату долови тъгата в гласа му. После Натан като че ли си върна присъствието на духа.
— Живей все едно че нямаш никаква грижа, докато животът ти даде нещо, за което да се тревожиш — каза Натан. — Аз… имало ме е дълго и съм видял повече загуби, отколкото мога да си спомня, но в крайна сметка всеки нов ден носи възможност да започнеш отначало.
Помълча, после каза:
— Твоят приятел Деклан, онзи, когото ти спаси. Понесъл е голяма загуба, казваш?
— Да, жена му умря в деня на сватбеното празненство, както и бившият му чирак Юсан, и неговата жена. Освен ако е жив някой друг, за когото не зная, може би аз съм най-близкото нещо до приятел, което има.
— Това, което казваш за него, е същото каквото аз казвам сега. Това, което времето не лекува, го отдалечава и след известно време болката заглъхва до смътен спомен или дори е забравена. Но дори и да се помни, не е вече остра болка, смътна тъга може би, но нищо осакатяващо. Ако нещо сполети Хава, ще се възстановиш, а ако ти изчезнеш, и тя след време ще се възстанови.
— Това трябваше да ме успокои ли? — попита Хату.
— Само в смисъл че каквото и да поднесе бъдещето, няма да си стъписан или съкрушен от него. Приготви се за най-лошото и се надявай на най-доброто е обичайна поговорка в много езици и на много места. Ако искаш успокоение, помисли, че би могъл да си от много по-голяма помощ за нея в бъдещето с това, че сега си тук, отколкото да си с нея.
— Как?
— Както направи с Деклан, би могъл да намериш начин да си в помощ в критична ситуация… — Натан помълча за миг, после добави: — Като усъвършенстваш себе си и силите си.
Хату помисли над това.
— Извинявай. Трябваше сам да съм го осъзнал.
— Както казах, не мога да те уча повече, но мога да действам като водач.
— Тогава ме води — отвърна Хату почти насмешливо.
Натан помълча малко, след което каза:
— Мисля, че сега контекстът би могъл да помогне.
— Контекстът?
— Във всичко всъщност. Разговарял ли си някога с някого, който в разгара на дискусия изведнъж сменя темата и предполага, че го следиш?
Хату се изсмя гръмко.
— Аз държах хан. Това, което описваш, се случваше всяка вечер!
Натан се подсмихна.
— Как се справяше с това?
— Най-вече кимвах и пълнех отново чашите.
Натан се усмихна и рече:
— Добър отговор на кръчмар.
— Е, кажи ми за контекста.
— Силите, които ти притежаваш, това, което много хора мислят за магически способности, съществуват в състояние на енергия, за която те също така мислят като за „магия“. Това често слага край на цялата дискусия. За хора, които са лишени от твоите способности или способностите на други хора, манипулирането с веществото на вселената е нещо извън възможностите им да проумеят. Съпостави го с това, че от ден на ден за теб то става все по-познато. Доколкото можах да разбера от ехото на това, което ти видя, умът ти има свой начин да организира линиите енергия между стихиите. Това, което успях да зърна, беше безброй линии, като струни на лютня или нишки на тъкачен стан.
— Нишки на стан — каза Хату. — Да, това е добро описание, макар че станът трябва да е голям колкото света.
— Други хора организират нещата в ума си различно, всеки намира своята уникална гледна точка. Някои биха могли да гледат каменни блокове, трупани един върху друг, или безброй топки с големината на детско топче, или различни цветове може би, или дори светлина или звук. Моите дарби ми позволяват да правя неща, които ти не можеш или поне все още не можеш, и има неща, които ти можеш и които са невъзможни за мен.
— Но като с всяко човешко поведение, срещат се хора, приписващи йерархия на „магията“, както правят с всяко друго нещо, което би могъл да си представиш — продължи той. — Това е по-голямо от онова, това е в областта на святото чудо…
Хату кимна в знак, че е разбрал.
— Та ето какво можем да кажем за „магията“, на която си се натъкнал. Историята, която разказа, как си бил пленен от вещиците под морето…
— Сестрите на Дълбините — уточни Хату.
— Ако можеше да погледнеш техните сили, какво би видял?
Хату сви рамене.
— Не съм мислил за това. Общо взето, опитвам се да не мисля за това.
— Често научаването на нови неща може да е неприятно, дори трудно, а понякога невъзможно, толкова здраво се придържаме към определени вярвания и отхвърляме онова, което не съвпада със собствения ни възглед за нещата.
Хату отново кимна.
— Не мога да ти опиша безбройните пъти, когато съм виждал хора да отхвърлят истината пред очите им, за да се придържат плътно към вярванията, които явно са се оказали погрешни. В природата на някои хора е да намерят удобно място и да си останат там. — Той вдигна пръст. — Освен онези, които нямат търпение да открият какво има отвъд хоризонта.
— Смея да кажа, че повечето хора не ги интересува какво има отвъд хоризонта.
Натан кимна в съгласие и каза:
