Долу прошумоля затварящ се параван. След малко друг се хлъзна и се отвори и Аракаси чу цвърченето на вечерни насекоми. Таванът не се беше охладил — плочките на покрива все още пазеха дневната горещина, макар че слънцето отдавна бе залязло и нощта бе достатъчно узряла за роса. Музикантът и певицата заглъхнаха до едва доловима мелодия, над която Аракаси успя да чуе шумоленето на копринени чаршафи и приглушения кикот на момиче. Изчака като хищник, вслушан жадно как доволните въздишки на плячката му преливат в забързания дъх на страстта, и изчака още, докато момичето не започна да стене в пристъпа на наслада… или това, което наподобяваше наслада. Аракаси прогони мисълта за друго едно момиче, което бе научено от детството си да симулира всички тънкости на страстта…
Укори се наум. Беше се потил твърде дълго и обезводняването опасно беше замаяло главата му. Съсредоточи се и напрегна всеки мускул. Ножът в ръката му се беше превърнал в придатък към живата му плът, когато обаджанът, обгърнат от страстни момичета и влажна коприна, отвори уста и нададе вик в мига на пълното си облекчаване.
И в същия момент Аракаси полетя надолу. Удари с цялата си тежест гипсовия таван и го проби сред дъжд от парчета гипс, летви и прах. Очите му ясно видяха на светлината на лампата сплетените тела върху постелята. Избра най-горното, най-едрото — и изви ножа под ъгъл към него.
Имаше само миг, за да се помоли единственият път, в който обаджанът на тонг Хамой щеше да е на повече от ръка разстояние от оръжията и охраната си, да е гол, в акта на съвкупление.
След това рухна върху потното тяло на обаджана и заби безценната стомана в плътта. Усети как ножът му се отклони от сухожилие и кост. Беше пропуснал смъртоносния удар.
Обаджанът беше грамаден, но по туловището му нямаше никаква тлъстина. Стонът му на удоволствие преля в болезнен вик. Аракаси бе отхвърлен от плячката си като риба, блъснала се в рибарска лодка. Петата му се закачи в женски крак и той падна. Освен че беше силен, господарят на убийците се оказа и бърз. Ръката му се изстреля към купчината оръжия до постелята. Три малки стрели изплющяха в копринените чаршафи, докато Аракаси се претъркаляше настрани. Едно от момичетата извика от болка и страх.
Лампата угасна. Музикантът захвърли инструмента си, а певицата побягна с писък. В коридора затропаха крака. Аракаси се измъкна от оплетените завивки и избута от себе си някакво момиче, което дращеше с нокти рамото му. Вторият му нож се хлъзна в дланта му като оживял, Аракаси замаха и оръжието полетя право във врата на обаджана.
Господарят на тонга Хамой изрева гневно. Но острието целуна артерията и кръвта бликна на фонтан. Той вдигна ръка да запуши раната и едва не си отряза палеца на оголения остър ръб. На фона на белия квадрат на паравана Аракаси видя как раменете на обаджана потрепериха в усилието на изцеждащия се живот. Перчемът се смъкна по гърба му, щом се свлече на колене.
Аракаси захвърля завивки и заблъска жени накъдето му падне. Претърколи се и метна възглавница в посока на гонещите го стъпки. Някой се спъна и падна тежко на пода. Взели го по погрешка за нападателя, четиримата влезли стражи скочиха и го затиснаха. Виковете му заглушиха движението на Аракаси, докато той се отдръпваше с ръка на стената към другия край на стаята.
Звездната светлина едва стигаше, за да може да вижда. Предпазливо, та блясъкът на стоманата да не издаде позицията му, Аракаси извади друг нож от халката на колана си. Хвърли го и един от пазачите рухна с ръце на корема и нададе вой. Шумът разсея останалите и позволи на Аракаси да извади още ножове и да свали и останалите стражи. Издъхнаха един след друг сред писъците на жените за удоволствие и крясъците на ранения на пода. Обаджанът лежеше сред завивките, вече застинал в смъртта.
Аракаси се измъкна през паравана, присви се невидим отвън, скочи нагоре и хвана ъгловата греда на покрива. Издърпа се на ръце и се скри в сенките под стрехите. Последният нож бе стиснат между зъбите му.
Едва беше успял да се свие в скривалището си, когато към стаята затропаха стъпки.
— Навън! — извика някой. — Мъжът, който уби господаря, избяга в градината!
Отчаян, Аракаси откърши парче дъска от стряхата, метна го и то профуча над цветната леха и падна в храстите. Пазачът, излетял през вратата, се втурна презглава натам и ги засече с меча си. Аракаси можеше да забърше главата му с пръстите си, докато минаваше под него.
Навън изскочиха още убийци.
— Къде е той?
Мъжът с меча спря да сече и посочи.
— Някъде там!
— Бързо! — извика един пазач. — Донесете факли! Убиецът ще се измъкне!
Развърнаха се през градината, към тях се стичаха още мъже с факли. Аракаси се смъкна от покрива като сянка в тъмното и отново се шмугна в къщата, където преследвачите едва ли щяха да се сетят да проверят.
— Сигурно е прескочил стената — чу се вик. — Пратете бързо патрул отвън, преди да се е измъкнал!
