На ръба на физическото и духовно изтощение се добра до мястото, което бе избрал заради нищожната вероятност да довърши мисията си. Там беше скрил противоотровите си и запас лекарства, които щяха да му дадат бодрост и енергия, докато не го срещне спасението или смъртта. Щеше да плати ужасна цена за използването им и щяха да му трябват седмици отдих след това, но оцеляването си заслужаваше цената. Бързо изгълта дозите и смъкна окървавените си дрехи. Затисна ги с един голям камък. От друга стъкленица сипа в шепата си люта течност, от която очите му се насълзиха. Беше есенция от слулийт, голямо блатно същество, което други зверове намираха за отблъскващо. Силната миризма разваляше нюха на кучетата за дни наред. Докато разтъркваше вонящото мазило по кожата си, паренето в рамото му напомни за стрелата. Извади я и навлече чиста риза. За нахапаните си пръсти не можеше да направи нищо и изруга наум: сигурен беше, че ръката ще се подуе и ще забере.
Нищо не можеше да направи, освен да разчита, че антидотът, който беше погълнал, ще противодейства на отровата. Беше предположил кои средства може да потрябват от знанието, което беше събрал при огледа на рафтовете на Корбарг.
Затича в нощта през натежалите от росата треви. Спомените за края на Корбарг и за една друга смърт го накараха да осъзнае промените, настъпили в него самия. Никога повече нямаше да предприеме такива мерки срещу човек, нито заради Мара, нито заради дълг, нито заради чест. Не и след като беше държал в ръцете си умиращата куртизанка и за миг я беше объркал с другото момиче. Невъзвратимо се беше поддал на повика на сърцето си. Ако антидотите на Корбарг и отровата в тялото му не си съвпадаха… Аракаси беше фаталист — докато друг спомен не изплува на повърхността: полудялото момиче в стаята на обаджана. Истеричният й плач се превъртя отново в ума му, неразбраното й ломотене се открои с плашеща яснота. Беше казала: Той познава Камини!
Камини, която беше едната от двете близначки, едната собственост на немощен старец, а другата мъртва с обаджана. За първи път в живота си Аракаси се замоли трескаво на боговете на Келеуан, умоляваше Сиби, която беше Смъртта, да не го повика в залите на своя брат Туракаму. Имаше нужда от късмет или от чудо, най-вероятно — и от двете. Защото слабостта му с разсейването в покоите на обаджана пращаше смъртта към вратата на Камльо. Беше оставил полудялото момиче живо, а тонгите щяха да продължат да търсят убиеца. Щом се съмнеше, когато дойдеше тиранджанът, за да се заеме с последствията, щеше да последва по-методичен лов. Куртизанката щеше да бъде разпитана.
Аракаси осъзна и втора грозна истина: заради Камльо можеше да бъде принуден да говори, ако го заловяха. Бързо потисна тревогата си. Единственият начин да спаси близначката, която обичаше, беше чрез Мара. А единственият начин да защити господарката си беше чрез момичето, което знаеше, че работи за могъща Лейди с огромно богатство. Малко такива Управляващи господарки имаше в империята. Тонгът щеше да удвои атаките си срещу Мара. Докато досега тонгът нанасяше ударите си заради чест, сега щяха да нападат заради оцеляването си. Аракаси щеше да е само на няколко минути пред убийците в бяга си да стигне до Камльо. Ако успееше да намери някой от новите си агенти в Онтосет, можеше да прехвърли ценния си товар, но нямаше нито миг за бавене. От мига, в който наяве излезеше фактът, че убиецът на обаджана е познал Камини, братството щеше да разследва, да тръгне назад по следата от имението до търговеца на роби и до живата близначка. Щяха да оставят трупове след разпитите си. Ако агентите им в Кентосани получеха вест преди да успее да спаси Камльо…
Плувнал в пот, Аракаси затича по-бързо. Ех, ако имаше сега някой от проклетите коне на Хокану…
Макар да бе предан на лейди Мара, сега го подтикваха и лични чувства. Изпълни го странна възбуда, сякаш едва сега осъзнаваше, че е жив. Безумното му нападение беше успяло и бе взел записките на тонга. Победата го замая. Част от ума му съзнаваше въздействието на лекарствата, които беше взел, но той знаеше и че тази свръхестествена живост произтича от разбирането на истинския залог, който беше направил.
Докато тичаше, обмисли това прозрение. Бе син на жена от Тръстиковия живот и никога не беше гледал на любовта между мъж и жена като на нещо загадъчно. Винаги беше живял, залагайки на острия си ум, на възприятието си и на уменията си, извлечени от хладнокръвното изучаване на околните човешки същества. Видял беше увлечението на Мара по варварина Кевин и беше заинтригуван. Приписал беше пламъка в очите на господарката си, когато й представиха Кевин, на женска потребност за романтична връзка. Иначе защо да минава през тежестта и досадата на бременността?
