Скок над стената, после прекоси градината, като прескачаше пътеките и стъпваше по плочестите бордюри на цветните лехи, за да не остави следи по ситния подравнен чакъл. Между дърветата примига светлина. Аракаси залегна по корем и пропълзя под арката на декоративен мост. Водата в малкия поток беше висока по това време на годината и ромонът й приглуши плясъците му. Едва имаше място под централната греда, за да задържи лицето си над повърхността. Шуртенето на водата прикри учестения му дъх. По пътеката идваха група мъже. Четирима носеха черното на убийци, а белите пояси издаваха, че са с почетен ранг. Други двама се движеха през градината, като пазеха групата по фланговете. От двойката, която пазеха, единият беше слаб, облечен в коприна, изтъкана с шарката на цветето хамой, и очите му шареха нервно. Но вниманието на Аракаси бе привлечено от другия.
Беше едър, широк в кръста, но без никаква тлъстина. Носеше широк кафяв халат и не беше спуснал качулката си, така че се виждаше лице, което извън дома никога нямаше да е открито. Мъжът, който преди можеше да се е преструвал на странстващ жрец или монах, гордо беше изложил на показ дългия перчем, прогласящ върховния му ранг. Бръснатият му череп бе покрит със сложни червени татуировки, които можеха да красят само главата на обаджан.
В тъмното под моста, докато стъпките тътнеха и скърцаха по дъските, Аракаси се ухили, разбрал, че работата му не е отишла напразно. Намираше се достатъчно близо за удар по владетеля на тонга Хамой.
Но сега не беше моментът за удар. Охраната разбутваше храстите от двете страни на пътеката. Необичайно високата вода правеше кътчето под моста твърде малко, за да подслони човек, без да бъде задърпан от течението. И всъщност никой обикновен, скрил се под моста злодей не можеше да се е вклинил над потока, задържайки се с лакти за страничните греди. Аракаси пренебрегна болката в схванатите си мускули. Сега в резиденцията на имението имаше двайсет и четирима убийци. Затаи ликуването си. Дори някой случаен лъч светлина, блеснал на зъбите му, можеше да го издаде. Осемнайсет или двайсет и четирима, беше си напъхал главата в устата на харулт и предизвикваше най-опасния хищник в империята да захапе.
Свитата на обаджана отмина — вероятно към павилиона до градинската стена. На Аракаси му оставаше цяла нощ чакане. В последния час преди разсъмване щеше да се опита да проникне в къщата. Защото имаше само един начин, по който да проникне в това гнездо на убийци. А след това, знаеше го, нямаше никакъв безопасен изход.
Нощта най-сетне започна да си отива. Аракаси потръпваше от умора. Благодари на Чочокан, Добрия бог, че патрулите не бяха променили обичайния си маршрут с идването на обаджана.
Следващият часовой пристигна по график, Аракаси надникна изпод моста и щом пазачът стигна до границата на полезрението му, безшумно се измъкна на открито. Тежката роса щеше да прикрие капките, пръснати от мократа му дреха. Задвижи се бързо, знаеше, че трябва да остане на равно разстояние между двама мъже, готови да убият всеки, когото зърнат. Ако този напред спреше, за да се почеше, или другият отзад тръгнеше малко по-бързо от обичайното, Аракаси можеше да умре преди да е разбрал, че са го разкрили.
Устоя на изкушението да забърза. Малко ситуации налагаха такова прецизно самообладание. Данъкът, който трябваше да плати за вече изчерпаните си сили, беше огромен.
След още двеста крачки се свлече на земята, затаи дъх и наостри слух, за да чуе всеки възможен знак, че е видян. Не прозвуча никакъв сигнал за тревога. Огледа небето. Предутринната сивота вече изсветляваше. От опит знаеше, че часовоите най-трудно виждат призори и по здрач, когато всичко се размива в смътни сенки.
Покрай него минаха стъпки, само на разтег от позицията му. Но стражът бе насочил вниманието си към външната стена, а не към земята вляво от краката си. А Аракаси се беше превърнал в сянка в тревата до къщата, затаил дъх и напрегнат, готов да се задвижи.
Пазачът спря. Аракаси започна да отброява, плувнал в пот. На определен брой пазачът продължи напред. Аракаси веднага скочи, извади от колана си тънко въже и хвърли тежестта в края му нагоре през един клон, извит към къщата между терасите, на които имаше други пазачи. Открит от три страни, разполагаше само със секунди, преди следващият патрул да се появи от ъгъла. Късметът трябваше да е господарката му тук. Метна се нагоре, като се задържа плътно до дебелия ствол, за да избегне шумоленето на листата.
Наблюденията му вече бяха безполезни. Нямаше как да проникне в живота вътре в къщата, тъй че нямаше никакво знание за подредбата вътре, освен предполагаемия напречен план, съставен от наблюдението на влизащи и излизащи слуги.
Чу гласове и разбра, че домашният персонал се е събудил. Скоро готвачи и слуги щяха да тръгнат по задачите си.
