Чу далечни гласове и писък. Времето му в къщата вече бе ограничено до по-малко от няколко минути, а умът му оставаше изтерзан от спомена за мъчителната смърт на едно момиче. Измъкна се бързо и прехвърли наум последните си изводи, на правени през горещите часове чакане под покрива. Това беше дворецът за удоволствия. Обаджанът беше на неделна почивка. Книгата със записите, която никога не оставаше далече от него, щеше да е тук, в заделено за нея място. Входният параван с най-здрава конструкция трябваше да води до съкровищницата, където щяха да се пазят свитъците на тонга.
Тръгна бързо по коридора, придържайки се в сенките, колкото бе възможно. Загасваше фенерите, където смееше да се спре, потръпваше и се сепваше при всеки звук. Зави на един ъгъл и едва не се блъсна в мъж с гръб към него. Мъжът се обърна рязко. Беше войн, поставен да охранява заключената врата. Аракаси се хвърли напред и преряза жилите на китката му, докато той посягаше да извади меча си, и се блъсна във вратата.
Някой в коридора извика.
Останал без никакво време, Аракаси пак натресе с все сила противника си във вратата. Пазачът се възпротиви, опулил очи от ужас, залитна, загубил равновесие, и отчаяно посегна към стената.
След това падна. В глезените му се бяха оплели някакви обтегнати нишки и от стените излетяха къси стрели. Подът, където беше рухнал, потъна надолу със стържещ звук и през разкъсаните шарки на плочите изригнаха остри втвърдени със смола копия и пронизаха гърчещото се тяло.
Аракаси не обърна внимание на смъртните му гърчове, а подсетен от последния му акт, огледа стената и откри между стенописите малка дупка. Сети се за какво служи — беше отвор за заключваща игла, която да обездвижи механичните капани в стаята. Натика ножа си в нея и нахлу вътре.
Полазиха го ледени тръпки. Чуваше стъпки по коридорите, убийците идваха. Пред него, осветено от една-единствена лампа, се издигаше високо писалище, на което бе положена тежка книга. Той прескочи трупа на пазача. Умът му работеше трескаво.
Щом вратата беше с капан, писалището също трябваше да има. От това следваше, че крадец, преживял защитите, за да стигне толкова далече, трябва да е наясно със сложни механизми. Ето защо Аракаси избра непредсказуемата тактика: щеше да направи опита си със сила.
Сграбчи тежката стойка на лампата и я натресе в дървената облицовка в долната част на писалището. Надникна, за да огледа, и обезвреди тънките нишки и лостчета, които щяха да включат капана, ако книгата се вдигнеше, и под тях намери още нещо.
Под спусъчния механизъм лежеше плътно навит свитък. Издърпа го от скривалището му и го огледа. Горният пергамент бе изписан с шифър и вързан с лентички, обозначени с цветето на тонга Хамой. Книгата на писалището беше заблуда, поставена на видно място като капан. В ръката си държеше истинските записки на тонга.
Виковете за тревога вече бяха съвсем близо. Аракаси натика свитъка в халата си и забърза към вратата. Издърпа ножа от дупката и побягна.
Забърза, потресен от успеха си. Колкото и да беше обмислял, колкото и грижливо да беше гласил предпазните си мерки, изобщо не беше очаквал да оцелее след мига на смъртта на обаджана. Сега залогът се беше удвоил. Без свитъка на дневника тиранджанът не можеше да поеме водачеството на клана. Възложените договори щяха да останат неизпълнени и убийците на Хамой щяха да изгубят чест. По същество Аракаси държеше в ръцете си натамито на братството на убийците. Без него тонгът щеше да загуби доверие и с времето да се разпилее като дим.
В коридора, от който току-що бе излязъл, изригнаха викове. Натрошената врата беше открита и последваха крясъци, щом стражите нахлуха вътре и паднаха в отново задействаните капани, след като той бе измъкнал ножа си, послужил за заключваща игла. Оцелелите обаче се разпръснаха да търсят из къщата и Аракаси едва се измъкна през прозореца пред един, подгонил го по петите.
Жилване в рамото издаде, че е улучен от стрела. Със сигурност беше отровна, но той нямаше друг избор, освен да я пренебрегне. Противоотровите, които беше взел в случай, че бъде улучен, лежаха с припасите му, скрити извън периметъра на охраната. Втурна се през градината, покатери се на едно дърво и се прехвърли над първата стена. Чу съсъка на стрелички и по-тежкото свистене на стрели от лъкове, полетели през храстите над главата му.
Огледа се трескаво. Покрай него тичаха изпаднали в паника слуги. В опита си да се измъкнат от имението се присвиваха покрай стената и търсеха път към свободата си.
Аракаси се смеси с тях и една от жените изпищя, а един мъж се хвърли на колене и се замоли за милост. Черното му облекло ги беше накарало да го вземат за тонг, осъзна той с почти истерично ликуване. Пое си дълбоко дъх и изкрещя колкото му глас държи:
— Слугите са убили обаджана! Избийте ги!
Продраният му вик ги накара да се пръснат и той затича като тях, към външната стена. Нека преследвачите тонг да му хванат дирята в цялата тази суматоха, помисли си, докато жулеше длани, за да прескочи стената.
