Илюзията за присъствието му бе толкова реална, че мъничката частица от ума й, която съхраняваше самосъзнанието й, закопня да намери утеха в прегръдката му. С трепет осъзна целта на истинното заклинание на турилците: нямаше да й се позволи да отговаря на никой въпрос устно.
Тези магове щяха да питат и да получават отговорите си пряко от опита й. Нямаше да й дадат възможност за оправдаване, за примиряване на изхода от всяко събитие с обяснения. Тези магьосници щяха да наблюдават действията й така, както се бяха случили, и след това да съдят. Всъщност беше изправена тъкмо пред съд и единствената й защита бяха действията, съставяли досегашния й живот.
Осъзна това в мига преди заклинанието да я завладее изцяло — и тя беше в кабинета, в онзи отдавна отминал ден с Кевин, стоеше срещу него, когато той й извика, разгорещен от гняв:
— Буташ ме като… пионка на шаах! Тук! Там! Хайде пак тук, защото така те устройва, без нито дума защо и нито секунда предупреждение! Направих каквото поиска — не заради обичта си към теб, а за да спася живота на съотечествениците си.
А след това се чу да му отговаря, със зачервено от раздразнение лице:
— Но аз те повиших в старши роб и ти позволих да ръководиш своите приятели мидкемийци. Ти използва властта си, за да се погрижиш за удобствата им. Виждам, че ядат птица джига и печено месо от нийдра, и пресни плодове с кашата от тиза.
Споменът продължи, реален като в мига, в който се беше случило, чак до самия му край в смущаващата прегръдка на страстта. Мара изпитваше разкъсващ миг на объркване, докато среща след среща връзката й с Кевин се разгръщаше, всеки ден горчиво-сладък с радости и разочарования, и трудни уроци. Принудена да види отново назад във времето, осъзна тогавашната си тесногръда арогантност. Колко удивително беше, че Кевин робът бе видял под външното й коравосърдечие нещо, което да обикне и да подхранва! Дните се разгръщаха на замайващи отскоци, докато магьосниците боравеха със спомените й. Отново преживя ужасите, докато вълна след вълна убийци биваха отблъсквани от градското й жилище в Нощта на кървавите мечове. Отново стоеше на пердашеното от бутана било на хълма и говореше с Тасайо от Минванаби. Видя как император Ичиндар прекърши жезъла на властта на Военачалника, видя издигането си до титлата Слуга на империята.
Отново видя как загина Аяки.
Милостиво последва нов въпрос и сцената се промени в ароматния обеден зной на градина с кекали, където Аракаси се унизи пред нея, като я помоли за разрешение да сложи край на живота си. Отново сподели уханния сух вечерен въздух в командната шатра на лорд Чипино в кампанията срещу пустинниците в Цубар.
Времето кръжеше, въртеше се, връщаше се назад. Една сцена застъпваше друга. Понякога се връщаше в детството си или в безмълвните зали за медитация в храма на Лашима. В други моменти понасяше жестокостта на първия си съпруг. Отново се озова пред скърбящия му баща, прегърнал внук си, вече и той мъртъв от също такова коварство.
С разкъсваща болка сподели сегашните си отношения с Хокану и неговото свръхестествено разбиране. През очите на магьосниците осъзна, че изключителните му възприятия са всъщност предвестник на скрита дарба. Малко отклонение на съдбата можеше да го е превърнало в член на Събранието, вместо в съпруг до рамото й. Колко много по-беден щеше да е животът й без него, осъзна тя. Сърцето я заболя заради нарасналото отчуждение помежду им и в кръга на истинното заклинание тя се закле да поправи неразбирателството, затаило се между тях след раждането на Касума.
Накрая видя себе си пред Хотаба, когато твърдо отказа да размени слугинята Камльо срещу свободата си. Прониза я мисъл, остра като игла, но намери в сърцето й само искреност.
Вихърът от спомени, събудени от заклинанието, се забави и до ума й достигнаха думи, изречени незнайно от кого. Бяха на турилска реч, но разбираше смисъла им.
Глас каза:
— Тя наистина е различна от другите цурани: да види чест у един роб и да признае правото на свобода на слуга дори с цената на фамилията си.
А калиане отвърна:
— Вярвах го. Иначе нямаше да я доведа тук.
Първият глас каза:
— И все пак интересува ли ни благополучието на цураните?
Друг глас в ума й отвърна:
— Справедливо управлявани съседи е нещо желано и може би…
А друг ум заяви:
— Но има удобна възможност да се поправи голяма несправедливост…
Още думи и думи, които сякаш се сляха и размътиха; някой спомена за риск; друг заговори за чо-джа.
Слухът на Мара заглъхна. Изведнъж усети слабост в коленете. А след това златният кръг от светлина, който я държеше затворена, се стопи и тя залитна.
Силните ръце на калиане я задържаха.
— Свърши се.
Безсилна като бебе и засрамена, щом усети, че е плакала в спазмите на заклинанието, Мара се помъчи да възвърне рухналото си самообладание.
— Убедих ли ви?
— Не. Това ще се обсъжда през нощта — отвърна Калиане. — Ще научиш решението ни на сутринта. Сега ще те върна на Мирана, която ще се погрижи да си починеш.
