— Бих предпочела да изчакам тук — възрази Мара, но й липсваше воля да се възпротиви. Силата я напусна и тя не видя нищо повече — освен мрака като нощ сред звезди.
Мара се събуди.
Беше тъмно. Вдиша аромата на горящи брезови цепеници и по-наситената миризма на вълна от кердидра. Над главата й имаше дървени греди, смътно откроени в слабата червеникава светлина от огнището. Беше загърната в одеяла.
Главата я болеше. Споменът за събитията се върна бавно, а след това те потекоха на порой, щом видя кошницата с чепкалото на Мирана. Спомни си разходката до хлебарницата и подобното на сън пътешествие до Доралес. Надигна се рязко.
— Лейди? — обади се колеблив глас.
Мара се обърна и видя Камльо, гледаше я загрижено.
— Добре съм, прекрасно цвете — промълви тя, като прибягна, без да помисли, до думите на Люджан.
Камльо изобщо не трепна от това обръщение. Вместо това се измъкна от завивките си и се просна в покорен поклон върху рендосаните дъски на пода.
Мара не беше поласкана, а притеснена, макар слуги и роби да бяха правили същото през целия й живот. Такъв беше цуранският обичай — да се покаже безрезервна вярност, за да е доволен господарят. Само че след преживяното в магическия златен кръг й призля от тази традиция.
— Стани, Камльо. Моля те.
Раменете на момичето се сгърчиха под реката от светла коса.
— Лейди — каза тя отчаяно, — защо постави мен пред самата си фамилия? Защо? Не струвам чак толкова, разбира се, че да не можеш да ме размениш с тези турилци и да опазиш децата си.
Мара въздъхна, изви уморено гръб и хвана протегнатите китки на Камльо. Дръпна я към себе си, но без успех, заради изтощението от истинното заклинание.
— Камльо, моля те, изправи се. Тревогата за децата ми е над всичко, разбира се, но не мога да търгувам с живота на друга свободна личност дори и заради оцеляването на тези, които обичам. Ти не си приела моята чест за своя. Не си задължена към дома Акома.
Камльо се остави да я вдигне. Бе загърната в нощен халат, твърде голям за нежното й тяло. Сви се в края на постелята. Очите й бяха дълбоки като ями в сумрака. Мара се огледа и видя, че са в стаята за шиене на Мирана: имаше малък тъкачен стан и струпани около него кошове с прежда и плат. Докато се мъчеше да преодолее травмата от наново преживяното минало, причинена й от Истинното заклинание, бившата куртизанка проговори:
— Аракаси… Направи това заради него, нали, господарке.
Уморена до кости, но изпълнена със състрадание, Мара поклати глава.
— Нищо не съм направила заради Аракаси. Макар че той многократно се е жертвал за фамилията ми.
Камльо не изглеждаше убедена. Мара загърна раменете си с одеяло и седна срещу момичето.
— Не си задължена по никакъв начин на моя Главен шпионин. — Подчерта думите си с жест. — Ще повтарям това, ако трябва, докато остарееш и оглушееш, или докато благоволиш да ми повярваш.
Камльо мълчеше. Въглените в огнището пукаха от нахлулия през комина вятър — в планините на Турил ветровете лудуваха неспирно и замираха едва на разсъмване. Часът на нощта не можеше да се определи, но това, че в Доралес магьосниците и Калиане все още обсъждаха решението си, късаше нервите на Мара. Съсредоточи се върху тревогите на Камльо, за да потисне своите грижи.
— Аракаси — повтори бившата куртизанка намръщено. — Какво толкова вижда той в мен? Достатъчно умен е, разбира се, за да спечели всяка жена в леглото си.
Мара помисли, после каза предпазливо:
— Мога да предложа само догадка. Мисля, че той вижда в теб собственото си спасение. Изцеляване от някакво житейско разочарование, ако искаш. И също така предполагам, че в замяна желае да ти даде онова, което не е могъл да даде на своето семейство: щастие, сигурност и любов, която нито е купена, нито спазарена.
— Ти имаш ли такава любов с Хокану? — попита Камльо едва ли не обвинително.
Мара се постара да прикрие раздразнението си.
— Отчасти. В Хокану намерих почти съвършено разбиране. Винаги е бил мой духовен спътник. У друг мъж намерих любовта, която вярвам, че жена като теб би могла да открие в Аракаси. Колкото до това дали друга жена споделя леглото на моя Главен шпионин, не знам. Честно, не познавам увлеченията и страстите му. Но той не е човек, който споделя лесно чувствата или симпатиите си. Аракаси ти предлага много сериозно доверие и никога нямаше да го направи, какъвто е сдържан, ако не вярва, че си достойна.
— Говориш така, сякаш му се възхищаваш.
