Мара бързо се среса и погледна гребена. В него имаше посребрели косми. Въздъхна. Сърцето й туптеше в очакване, но мислите й отново и отново се връщаха към дома, децата и Хокану. Щеше ли изобщо да получи възможността да поправи брака си? Богове — замоли се тя, — нека не умирам в тази чужда земя. Нека Камльо се върне у дома при Аракаси.
Мара наистина виждаше надежда за тях двамата. Турилският плен беше изтръгнал Камльо от горчивия й цинизъм, накарал я беше да преоцени себе си и да разбере, че има власт над живота си.
— Побързай — подкани я тихо Мирана, за да не събуди Камльо. — Калиане не е от търпеливите.
Мара завърза сандалите на измръзналите си крака. Кой ли в империята щеше да я разпознае като Слугата, без лицето й да е боядисано и с тези прости дрехи като на кухненска слугиня? Срамно много кураж й отне, за да стане и да тръгне да се изправи пред калиане.
Спомените, върнати й в златния кръг, я безпокояха повече, отколкото смееше да признае. Ако Кевин беше тук, щеше да го коментира с ужасно грубия си хумор. Липсваше й непочтителната му склонност да се обажда в неподходящ момент, която никакви упреци не бяха успели да поправят.
Много преди да се е почувствала готова за срещата, Мирана вече я беше подкарала към площада, където чакаха Хотаба и калиане — облечена с прости дрехи, но излъчването й бе по-страховито и от това на императора.
Мара преглътна гордостта си и се поклони ниско.
— Очаквам решението на калиане.
Стари ноктести ръце я дръпнаха да се изправи.
— Изправи се. Тук поклонът е оскърбление. — Калиане изгледа Господарката на Акома с поглед, пронизващ като парчето стъкло, с което Джикан увеличаваше съмнителни печати на гилдии, за да провери автентичността им. — Лейди Мара — продължи чародейката със сухия си старчески глас, — решението ни е взето. Решихме да подкрепим каузата ти по следния начин: дава ти се разрешение да пътуваш, с едного от свитата ти, когото ти посочиш. Ще ви преведат през проходите до портите на Чака-а, града на чо-джа, където обитават техните майстори в магията.
Очите на Мара се разшириха. Забраненото! — помисли тя. Ако чо-джа можеха да раждат магове и договорът със Събранието им забраняваше да практикуват в границите на Цурануани, то много от мълчанието на царицата чо-джа се обясняваше. Възбудата й се усили.
Калиане, изглежда, долови това, защото следващите й думи бяха сурови:
— Знай, че каузата на цураните не е наша кауза. Ние воюваме само когато ни нападнат. Не смятаме, че е наш дълг да се грижим за политиката на вражеска държава. Но чо-джа може да виждат ролята си по различен начин. Техните съотечественици в границите на цураните са пленен народ. Дава ти се възможност да те изслушат и да спечелиш техния съюз, ако можеш. Но знай: кошерът на чо-джа ще те възприеме като враг. Нашите хора ще ви отведат в безопасност до границите на кошера, но не по-далече. Не можем да действаме като ваши говорители. Нито можем да се намесим, за да ви спасим, ако чо-джа ви приемат с враждебност. Разбери ме ясно: може да умреш заради добрите си намерения.
Това беше несигурна стъпка напред, прецени Мара за част от секундата, но все пак стъпка. Така че заяви ясно:
— Нямам избор. Трябва да отида. Ще взема Люджан, моя Боен водач, а в негово отсъствие съветникът ми Сарик ще командва почетната ми свита.
Очите на калиане проблеснаха, изпълнени навярно със спотаено възхищение, или може би с жалост.
— Имаш кураж — каза тя, след което въздъхна. — Но също така не знаеш пред какво се изправяш. Но добре. Към твоите слуги и воини ще бъде проявено гостоприемството, полагащо се на гости, докато съдбата ви е неизвестна. Ако се върнете, ще си ги получите. Ако загинете, те ще отнесат тленните ви останки в отечеството ви. Така казвам аз, калиане.
Мара наведе глава в потвърждение, че уговорките я удовлетворяват.
— Добре — отсече застаналата отстрани Мирана. — Съпруже, така ли ще стоиш зяпнал разочаровано, защото не можеш да отскубнеш златокосото девойче за сина ни, или ще идеш при войниците да довлечеш тук тоя Люджан?
— Млъкни, дърто! Мирът на това утро е свят, а ти скверниш самия живот с брътвежите си. — Хотаба се изпъчи и загледа навъсено, докато калиане не му хвърли неодобрителен поглед — тогава се обърна и забърза по задачата, точно както бе заповядала жена му.
Щом той тръгна, калиане се загърна по-плътно в халатите си срещу пронизващата мъгла и каза на Мара:
— Ще тръгнете веднага щом съберат припасите за пътуването ви. Ще вървите пеш, защото височините са твърде тежки за превоз. — Помълча, сякаш преценяваше нещо, след което добави: — Гитания, една от послушниците ни, ще действа като ваш водач през проходите. Дано боговете се усмихнат над усилията ти, лейди Мара. Не е лесна задачата, която си си поставила, защото чо-джа са свирепа раса, имат дълга памет и не прощават лесно.
Час по-късно, след като хапнаха гореща храна, Мара и единственият и придружител бяха готови за тръгване. Малка тълпа шумни деца и бездейни стопанки, предвождани от Хотаба и неговия съвет, се събраха да ги изпратят.
