Никой от двамата магове не изказа очевидното заключение: това, че въпреки личната им подкрепа за радикалните идеи на Мара преобладаващото настроение в Събранието бе против нея. Акома и Анасати бяха надули роговете на войната. Все едно дали Мара и Джиро официално бяха развели знамената си, или не, все едно дали официално бяха заявили намеренията си и помолили жреците на Бога на войната да разбият Каменния печат на храма на Джастур, или не, съвсем нищожна част от фракциите взимаха по някакъв начин пример от Анасати и Акома. На Събранието на магьосниците неизбежно щеше да се наложи да предприеме действия.
В последвалата тъжна и напрегната тишина зад вратата се чу тихо бръмчене. Последва го тежко изтупване, бързи стъпки и дървеното резе се вдигна.
— Хочопепа — каза Шимоне, привидно притворил лениво дълбоките си очи. Остави чашката си, перна с ръка и гледките във виждащия кристал се размътиха и угаснаха.
Фумита се надигна.
— Забързан Хочо може да означава само че са се събрали достатъчно от нашите за кворум — разсъди той. — Най-добре ще е да идем с него в голямата зала.
Вратата на личните покои на Шимоне се открехна със скърцане и зачервеното лице на Хочопепа надникна вътре: дебелото му тяло трудно щеше да се провре в теснотията.
— По-добре да побързате. Един идиот долу в съвета току-що предложи да изпепелим половината население на провинция Сцетак.
Фумита цъкна с език.
— Никаква разлика ли не се направи между носещи копия войници и селски семейства, бягащи от пътя на армиите?
— Никаква. — Хочопепа се отдръпна от прага и подкани двамата си приятели да го последват. — И точно това беше единственият аргумент, който спря вота. Иначе някой глупак щеше да е там още сега и да превърне всичко в димящи въглени! — Обърна се и закрачи запъхтян по коридора, без да чака да види дали ще тръгнат след него.
Фумита забърза по петите на дебелия маг.
— Е, мисля, че ние тримата ще намерим достатъчно въображение, за да им тупнем още няколко възражения и да ги задържим още малко. — Озърна се през рамо да подкани Шимоне, който понякога изпитваше такава неохота да се движи, каквато и да говори. — Не може да се избегне, приятелю. Този път ще трябва да говориш колкото нас двамата, за да помогнеш на каузата.
Очите на аскетичния маг се отвориха рязко, блеснали от обида.
— Говоренето е доста различен разход на енергия от празното дърдорене!
Беше ред на Хочопепа да се обиди. Но преди да е успял разпалено да каже нещо в своя защита, Фумита го подкара напред.
— Спестете си енергията — посъветва ги той, като прикри усмивката си зад външна сериозност. — Вдъхновението ще ни трябва за съвета. Долу сигурно вече се дърлят като мидкемийски маймуни, а ние тук бързаме само да влошим нещата още повече.
Без повече приказки тримата забързаха по коридора към входа на Голямата зала.
Дебатът, в който тримата поддръжници на Мара бързаха да се включат, продължи дни наред. Много пъти в имперската история спорове бяха разделяли Събранието, но никога досега страстите не бяха кипели толкова дълго и разгорещено. Все повече и повече членове пристигаха в голямата заседателна зала в Града на магьосниците, раздирана от многопосочни ветрове. Високите галерии с балкони бяха пълни почти до пръсване, събитие, сравнимо в последно време само с дебата по изгнанието на Миламбер и премахването на поста Военачалник. Отсъстваха единствено Великите, изпаднали в старческо слабоумие. Въздухът ставаше все по-душен от прииждащото множество, а тъй като нито едно заседание на Събранието не завършваше без окончателно решение, процедурата се точеше денонощно.
Поредната зора разсипа сиво през високите прозорци на купола, посребри лъскавите подове и разкри умората, изписана на лицата на всички присъстващи. Огря в убити цветове единствената дейност в залата: в средата на огромното сводесто пространство нисък въздебел магьосник крачеше напред-назад и ораторстваше.
Лицето на Хочопепа изглеждаше изнурено и унило. Той махна с едната си дебела ръка и гласът му застърга хриплив от часовете неспирно витийстване.
— И настоявам всеки от вас да помисли. Започнаха велики промени и няма да бъдат отменени! — Вдигна другата си ръка, плесна с длани, за да подчертае мисълта си, а няколко от по-старите Черни халати се стреснаха на столовете си и се събудиха от дрямката. — Не можем просто да махнем с ръка и да накараме империята да се върне към старите порядки! Дните на Военачалничеството свършиха!
Викове на несъгласие се опитаха да прекъснат аргумента му.
— Армии се трупат, докато ние тук разсъждаваме — извика Мотеча, един от най-витиеватите Велики, които не одобряваха политиката на покойния Ичиндар.
Дебелият магьосник вдигна ръка за тишина, всъщност благодарен за кратката пауза. Гърлото му се беше раздрало от говорене.
