— Знам! — Изчака залата да затихне напълно и продължи. — Опълчили са се на волята ни. Това чувам мнозина от вас да повтарят, отново и отново… — озърна се из залата, усетил промяна, която се разнесе като вълна през публиката му, — и пак, и пак. — Дори и по-спокойните членове на съвета вече се бяха размърдали в столовете си. Гърбовете им се бяха схванали от седенето и вече не можеха да се отпуснат и да слушат учтиво. Някои от по-нетърпеливите започваха да викат, за да го прекъснат, и не малко вече ставаха войнствено на крака. Хочопепа си призна, че най-после трябва да отстъпи пода на говорещия; можеше само да се надява, че Фумита или жилавият Телоро ще измислят някаква стратегия, за да проточат обсъждането още.
— Ние не сме богове, братя мои — резюмира Хочопепа. — Могъщи сме, да, но все пак сме само хора. Да се намесим безразсъдно със сила от гордост или от страх пред неизвестното би означавало да увеличим възможността държавата, да бъде сполетяна от дълготрайни щети. Предупреждавам всички, че колкото и разгорещени да са страстите, ефектът от нашите действия ще е дълготраен. Когато емоциите най-сетне се охладят, ще съжаляваме ли, че сме направили онова, което вече няма да можем да променим? — Завърши речта си с бавно навеждане на ръцете и още по-бавно изнизване по пода. Тежестта на умората, когато се смъкна в стола си, не беше престорена. Успешно бе задържал пода на оратора за два дни и половина.
Водещият съвета излезе на пода и примига малко объркано.
— Благодарим на Хочопепа за мъдростта му.
Докато огромната зала ехтеше от усилващото се бръмчене от възбудени разговори и десетки Черни халати се надпреварваха кой да вземе думата, Фумита се надвеси над Шимоне и прошепна на уморения си приятел.
— Браво, Хочо!
Шимоне подхвърли сухо:
— Може би през следващите няколко дни ще сме благословени с не толкова речовит приятел, когато се съберем над виното си.
— Ще изслушаме Мотеча! — заяви говорителят Ходику.
Ниският кривонос старец, чиито двама братовчеди бяха известни преди като Галениците на Военачалника, се надигна от стола си, тръгна с чевръсти стъпки по пода и се завъртя с пърхане на халати. Острите му присвити очи обходиха за миг събранието и той заговори:
— Макар да беше в не малка степен интересно да изслушаме описанието на нашия брат Хочопепа на историята на събитията в най-големи подробности, това с нищо не променя факта. Две армии в този момент маневрират, за да влязат в сражение. Между тях вече възникнаха малки схватки и само глупците сред нас не виждат преструвката с прикриването на домашните им цветове зад знамената на кланови братовчеди или съюзници! Мара от Акома се е противопоставила на нашия едикт. Докато ние тук си говорим, воините настъпват и влизат в забранена война!
— Защо споменаваш нея преди Джиро от Анасати? — извика импулсивният Севеан.
Телоро използва удобната възможност с прекъсването, за да разпали спора още повече:
— Наричаш действията на тези две армии противопоставяне. Държа да напомня на всички ви: Небесната светлина беше убит! Трябва да се възрази, Мотеча, че обстоятелствата наложиха сбор на оръжие. Лорд Хокану от Шинцаваи естествено иска да защити височайшата фамилия. Мара беше най-твърдият поддръжник на Ичиндар. Джиро, заявявам аз, строи обсадни машини и наема инженери в угода на амбицията си, а не за да стабилизира империята.
Мотеча скръсти ръце.
— Дали обстоятелствата накараха Джиро от Анасати и Мара от Акома с консорта й да изкарат армиите си на полето? Домашните имения на никой от тях не бяха застрашени! Наистина ли е неизбежен този конфликт? Дали предполагаемото Добро на империята принуди Мара да изкара вторичен гарнизон от родното си имение да попречи на силите на Анасати и съюзниците им да използват обществените пътища до Сулан-Ку?
— Хайде сега! — изграчи Шимоне. Имаше властен глас, когато решеше да го повиши, а в спокойствието му сега се долавяше едва сдържан гняв. — Откъде знаеш, че Мара е предизвикала атаката, Мотеча? Не чух за никаква атака, а само за малка схватка, завършила с очертаване на граници. Нима ще хленчим за гражданска война, когато е имало само размяна на обиди и спорадична стрелба с лъкове?
Телоро изтъкна втори аргумент:
— Държа да отбележите: знамето в челото на бойните линии близо до Сулан-Ку не беше на Акома, а на лорд Джиду от Тускалора. Той може да е васал на Мара, но имението е точно на пътя на Джиро. Лордът на Тускалора може законно да е защитавал земите си от нашествие.
Мотеча присви очи.
— Нашият колега Тапек отиде на полето и наблюдава, Телоро. Може да не съм вещ историк като нашия приятел Хочопепа, но определено мога да направя разлика между отбранителна позиция и атакуваща армия!
— А обсадните машини на Джиро в горите край Кентосани за защита ли са? — викна в отговор Шимоне, но аргументът му бе удавен от врявата на други гласове.
Говорителят призова високо за тишина.
— Колеги! Текущият проблем изисква ред.
Мотеча се изпъчи и изпъна халата по тялото си, както петел джига бухва перата си. Посочи с пръст към галериите.
