Старите дървета уло от двете страни на портика хвърляха прохладна сянка и в най-горещото лятно време. Джиро седеше на каменна скамейка със свитък в ръка, други бяха струпани краката му. До него седеше глухоням слуга, готов при едно мръдване на пръста на господаря да удовлетвори и най-малката му потребност. Но потребностите на Джиро бяха забележително малко. Освен да поиска понякога студена напитка, той често седеше над четивото си до късно следобед, когато се срещаше с хадонрата, за да обсъдят финансите на имението, или да уреди поетичен рецитал, или да се поразходи из градините.
Погълнат от четенето, Джиро не реагира веднага на потрепването на сандалите на Чумака по теракотените плочки. След миг все пак вдигна глава все едно, че му се натрапват, и свъси раздразнено вежди.
След още един миг изражението му се промени в примирение. Чумака беше най-трудният от слугите му за разкарване без суетата да налага ранга си на Управляващ господар. Джиро някак си чувстваше, че е някак си унизително да налага исканията си. Беше грубо, а той се гордееше със своята деликатност — суета, която Чумака добре се беше научил да използва.
— Какво има? — въздъхна Джиро и побърза да промени отегченото си изражение, осъзнал, че Първият съветник му поднася невъзмутимата си зъбата усмивка, която пазеше за благоприятни новини. Лордът на Анасати също се усмихна. — Мара, нали? Върнала се е и е разбрала, че е в неизгодно положение, надявам се.
Чумака размаха кодираната бележка.
— Точно така, господарю, и много повече. Току-що получих съобщение пряко от шпионите ни, внедрени в куриерската служба на Хокану. Имаме точни описания как смята да разположи войските си.
Сякаш усетил, че може би предстои лекция по редица досадни тънкости, Джиро попита:
— И?
— И? — Чумака за миг като че ли се разсея, изненадан от едносричния въпрос. Но погледът му изобщо не загуби остротата си, а умът му заработи впечатляващо бързо. — И нашата уловка подейства.
Джиро едва се сдържа да не се намръщи. Чумака като че ли винаги очакваше от него да проследи най-смътните му намеци, без да ги придружи с обяснение.
— За коя уловка по-точно говориш?
— Ами, онази с инженерите на обсадните машини и плановете на майстора на играчки. Лейди Мара вярва, че сме изиграни, понеже сме наели фалшивите й работници. Не е организирала никаква атака срещу нашите сили, които би трябвало да щурмуват Кентосани. — Чумака махна пренебрежително с ръка. — О, склонила е мъжа си да отзове войските на Шинцаваи от Севера. Те ще атакуват северния ни фланг, както е убедена, докато ние сме разстроени и все още се мъчим да се съвземем от загубите, които очаква да претърпим в бъркотията от първите залпове на балистите ни.
— Но те ще стрелят точно — каза Джиро и едва сега изражението му се смекчи. — Ще разбият укрепленията и нашите хора вече ще са вътре. — Изсмя се. — Войските на Шинцаваи ще пристигнат само за да се поклонят на новия император!
— И да погребат своето момче наследник — добави Чумака. Отново потърка длани. — Значи, Джъстин. Да кажем ли, че е бил убит от паднала зидария, или че са го сбъркали със слуга и са го дали на надзирателя на робите като плячка? Има много неприятни начини едно момче да загине в робските кошари.
Джиро присви неодобрително очи. Не понасяше грубости и жестокости — след детството си, преживяно под насилието на по-малкия му брат Бунтокапи, не можеше да ги търпи.
— Искам да се направи бързо и чисто, без ненужна болка. Погрешно хвърлено копие ще е напълно достатъчно. — После тонът му стана замислен. — Но виж, Мара… Ако Слугата на империята попадне в ръцете на войниците ни… това е друга работа.
Този път беше ред на Чумака да се притесни. Макар често да заповядваше хора да бъдат изтезавани или убити, когато подобни мерки бяха необходими, все пак не му допадаше идеята за гавра със Слугата на империята. Погледът на Джиро всеки път, когато размишляваше за лейди Мара, неизбежно му даваше повод да потръпне вътрешно.
— Ще уредя Боен водач Омело да научи за разположението на Акома и Шинцаваи, господарю.
Джиро махна лениво за разрешение, все още потънал в мисли за отмъщението.
Чумака отстъпи с поклон и духът му се съживи почти мигновено. И още преди Джиро да се върне към четенето, Първият съветник на Анасати бързо се отдалечаваше, като си мърмореше нови идеи и планове.
— Ония воини от Минванаби, дето не се заклеха в служба при издигането на Мара… — Очите му блеснаха лукаво. — Да. Да. Мисля, че моментът е подходящ да ги отзовем от онзи граничен гарнизон, за да объркат още повече враговете ни.
Ускори крачка и си заподсвирква, а после изведнъж спря и прошепна:
— Богове! Какво ли щеше да е животът без политика?
