— Хвърляни са стрели между васал на Мара и воини на Анасати, скрити под знамето на клан Йонани. Нима ще седим тук и ще спорим, докато се противопоставят на едикта ни за втори път? Тапек съобщава, че войници са секли дървета за стени, за да имат стрелците им по-добро укритие.
Хочопепа се покашля и изграчи хрипливо:
— Добре де, Тапек е можел да заповяда да спрат стрелбата. — Това предизвика смях и вълна от насмешливи коментари. — Да не би това, че случайните стрели не зачитат особено величието на един Черен халат, да е спряло нашия приятел Тапек?
При тези думи Тапек скочи на крака — червената му коса блесна на фона на черните халати зад него — и извика:
— Вече казахме веднъж на Мара да спре! Толкова бързо ли е забравила отряда воини, който унищожихме за назидание на полето?
— Мотеча има думата — възрази говорителят. — Ще стоиш на мястото си, освен ако официално не ти се разреши да водиш дискусията, приятелю Тапек.
Червенокосият магьосник седна примирено на стола си и замърмори недоволно.
Мотеча поднови аргументите си:
— Заявявам, че Джиро от Анасати не е направил никакъв агресивен ход. Неговите обсадни машини може да обкръжават стените на Кентосани, но не стрелят! И може никога да не го направят, ако се попречи на Мара да се свърже с подкрепата си вътре в Имперския квартал.
— Каква подкрепа? Да не би да намекваш, че Мара е съучастник в измяната? — извика Шимоне. — Това, че тя не е съпричастна в заговора за убийството на Ичиндар, е документирано!
Събранието отново избухна. В продължение на няколко минути говорителят Ходику трябваше да държи ръцете си вдигнати високо, за да въдвори ред. Мърморенето бавно заглъхна. Само Севеан продължаваше да жестикулира, докато убеждаваше в нещо седящ до него колега. Сниши глас и се озърна виновно.
Хочопепа попи потта от челото си.
— Май нямаше нужда да хабя гласа си в държане на речи. — Изкиска се тихо. — Нашите опоненти вършат чудесна работа, като сами протакат.
— Боя се, че няма да е задълго — каза мрачно Шимоне.
Мотеча добави още обвинения, по-открити от тези на предшествениците му.
— Твърдя, че Мара от Акома е виновникът! Нейното пренебрежение, не, презрението й към традициите е добре документирано. Как стигна до това да носи титлата Слуга на империята, оставям на други да разсъждават. Но предполагам, че между нея и покойния император имаше… разбиране. Този, когото Мара иска да издигне за претендент за златния трон, е Джъстин, синът й, и аз подкрепям правото на Джиро да се защита срещу тази безскрупулна проява на амбиция на Акома!
— Това вече е краят — каза мрачно Фумита. — Рано или късно въпросът с привилегията по осиновяване на децата на Мара трябваше да се повдигне.
В тона му имаше искрена тъга, може би заради личния му спомен със сина, когото бе отхвърлил след призива да се присъедини към Събранието. Но каквото и да добави след това, удави го вълната от викове. Магьосниците скачаха на крака и някои сякаш засияха със светлината на вътрешен гняв. Говорителят Ходику размаха жезъла си, за да спре бъркотията, а когато го пренебрегнаха, отстъпи ораторския под на един млад маг, Акани.
Това, че много опитни стари магьосници бяха подминати в полза на Черен халат, едва-що издигнал се от чирак, предизвика незабавно мълчание.
Акани го овладя с гласа на могъщ оратор.
— Предположение за факти без доказателство — каза той високо. — Не знаем нищо за какъвто и да било заговор на Мара от Акома. Не можем да отречем, че тя загуби първородния си син. Джъстин е единственият й наследник. Ако тя беше замесена в заговор, за да го издигне на императорския трон, едва ли щеше да задейства такава интрига, докато отсъстваше от двора. Само глупак би оставил момчето да се защитава само при промяна във властта и наследяване без защитници Акома или Шинцаваи. Джъстин е настанен с децата на Ичиндар, в имперските детски покои, които, напомням ви, бяха под карантина след смъртта му в течение на двайсет дни траур! Едно дете може да загуби живота си от хиляда злополуки за такъв отрязък от време. Ако войските на Акома настъпват, то е за да спасят бъдещия си владетел. Приятели, предлагам — завърши твърдо Акани — да не се подвеждаме по спекулации и улични клюки при взимането си на решение.
Шимоне повдигна рунтавите си сиви вежди.
— Добър избор на аргумент. Момчето разсъждава като имперски дворцов съдия.
Хочопепа се изкиска.
— Акани учи за този пост, преди магическите му сили да наложат признаването му като Черен халат. Защо мислиш помолих Ходику да избере него, когато обсъждането тръгна към насилие? Не трябва да позволим поддръжниците на Джиро, като нашия речовит Тапек, да ни тласнат към безразсъдни действия.
Но дори уменията на Акани не можеха да задържат ораторския под задълго. Чувствата се нажежиха и вече дори Черните халати, които бяха неутрални в спора, настояваха за решение, та макар и само дългата уморителна сесия да приключи.
