— Не сме неподготвени. Аракаси ни осведомява добре, Кейоке е по-вещ стратег от теб и мен, а Сарик няма да губи време и ще ги извести, че трябва да се издигне претенцията на Джъстин. — Очите на Мара се впиха гневно в неговите и той я разтърси грубо. — Отдели един час! Хората ти ще са по-добре, ако ги оставим и не ги притесняваме. Остави Люджан да обсъди нещата с Ириланди и Кейоке и да си свърши работата! А после вече можем да проведем съвет и заедно да изберем най-мъдрия курс.
Мара изглеждаше на ръба да заплаче.
— Не си ли притеснен за своите владения на север или за вмешателството на братовчед ти Девакаи?
— Не. — Хокану беше твърд като скала. — Назначих Догонди за Първи съветник на Шинцаваи, забрави ли? Баща ми разчиташе на него години наред, особено докато отсъстваше като Имперски канцлер. Догонди е един от най-вещите хора в империята, а с новата ни куриерска мрежа ще чуе за нуждата ни от помощ за каузата на Джъстин до утре вечер. Двамата с Инкомо се сработиха и вече са приятели. Довери се на ефикасността на служителите си, Мара. На моите слуги, които така безсрамно спечели. Нито един, който носи синьото на Шинцаваи, не би се поколебал да даде живота си за теб, но не и ако се намесиш в работата им точно сега.
Нов, по-силен трепет разтърси тялото на Мара.
— Как се оправях без теб през всичките тези месеци? — удиви се тя с изтънял от нерви глас. — Разбира се, че си прав.
Хокану усети, че тялото й омеква, пусна я и махна на слугинята да я съблече. Но щом тя се зае с работата си, усети, че не може да устои на желанието да й помогне. Свалиха заедно връхната роба на господарката и ръцете му загалиха гладката й плът.
Слугинята все едно беше станала невидима.
По-късно, докато двамата лежаха заситени от любовната игра, пръстът на Хокану нежно пробяга по лицето й. Светлината през паравана посребри кичурите на възрастта в черната й коса. Кожата й бе потъмняла от горещото слънце на южните земи. Докато той я галеше, тя се размърда и промърмори отново:
— Толкова много неща има да се свършат — и толкова малко време.
И се надигна на лакът с неспокойство, което вече не можеше да се възпре.
Хокану отпусна прегръдката си, разбрал, че не може да я задържи. Чакаше ги война, открито опълчване на забраната на Събранието. И животът на малкия Джъстин зависеше от изхода на тази война.
Но когато Мара стана и плесна с ръце на слугинята да й помогне да се облече, я загледа с ужасна, терзаеща горчивина. Вече нищо между двамата нямаше да е същото. Или Джиро щеше да седне на златния трон и Мара и всичко, което обичаше, щеше да бъде унищожено, или щяха да загинат в опита си да направят Джъстин император. Или пък, може би най-болезненото от всичко, Мара щеше да стане владетелка на Цурануани. Но нямаше избор. Заради собствената си дъщеря трябваше да помогне с военния си опит и да вярва, че легендарният късмет на Слугата ще опази и тях двамата, и децата им живи. Знаеше, че все едно дали ще оцелеят, или не, животът им неизбежно ще се промени. Не можеше да се отърве от предчувствието, че бъдещето ще го отчужди от най-скъпото същество в живота му.
Чумака се усмихна.
Потри енергично ръце, както би направил човек, за да ги стопли, макар че беше горещо. Но Първият съветник на Анасати реагираше на хладната тръпка на възбудата.
— Най-после, най-после — промълви тихо.
Погледна купчината документи и писма и взе нещо, което приличаше на невзрачна счетоводна бележка върху смачкан лист. Написаното върху листа обаче бе кодирано със сложен шифър и беше точно това, за чието получаване беше подбуждал, заговорничил и увещавал.
Без да обръща внимание на повдигнатите вежди и питащия поглед на чиновника си, Чумака бързо излезе, за да потърси господаря си.
Джиро обичаше да прекарва обедните си часове в безделие. Никога не лягаше за следобеден сън, нито, като толкова много управляващи лордове, се забавляваше в дневния зной с лъстива игра с конкубинки. Вкусовете му бяха аскетични. Смяташе женското бъбрене за разсейващо дотолкова, че по прищявка веднъж бе заповядал всичките му братовчедки да бъдат пратени на целомъдрена служба в храмовете. Чумака се изкиска при спомена за това. Момичетата нямаше да имат синове, за да станат съперници, с което сприхавото решение на господаря му се оказваше наистина мъдро. Джиро инстинктивно предпочиташе самотата. В този час човек можеше да го намери в банята или да чете в прохладния ветровит портик, който свързваше библиотеката със стаята на писарите.
Чумака се спря на пресечката на два вътрешни коридора и ноздрите му потръпнаха.
— Не са баните днес — промърмори той, тъй като не можа да подуши миризма, останала във въздуха от преминаването на слуги за банята на Джиро. Господарят му беше придирчив до дребнавост. Обичаше храната му да е силно подправена, та дъхът му да е приятен, и държеше да има благоухания във водата за къпане.
