Дали тази заплетена и жестока политическа бъркотия не беше отмъщението на боговете за суетата й? Дали не я наказваха за себичния й всепоглъщащ стремеж да опази името и честта на фамилията си, започнал с жертването на живота на един мъж? Беше се омъжила за Бунтокапи, за да го доведе след това до смъртта. Дали той безмълвно не беше проклел Акома в мига, в който се беше пронизал с меча си? Пронизаха я ледени тръпки. Може би всички неща бяха предопределени и останалите й деца щяха да загинат като Аяки — фигури, пожертвани в Играта на Съвета.
Раменете й се разтресоха. През годините всеки ход от Великата игра бе вдигал залозите все по-високо. Сега нищо по-малко от императорски трон нямаше да гарантира безопасността на фамилията й. За да защити децата си, трябваше да промени курса на имперската история и да отмени многовековна традиция. Чувстваше се крехка и уязвима — и отчаяна.
След това мигът на ровене в душата приключи. Нямаше време да размишлява дали ще оцелее, за да поздрави децата си отсам Колелото на живота, защото дойде Сарик.
— Милейди — каза тихо. — Трябва да побързаме. Най-близкият кошер на чо-джа е на ден и половина път. Ако искаме да стигнем в Кентосани навреме, не бива да се бавим нито секунда.
Носеше броня за нея и също беше облякъл броня. Забеляза изненадания й поглед и й напомни:
— Бях войник. И още съм войник — не съм занемарил съвсем уменията си с меча. Това е единственото ни предимство. Малък отряд бързо придвижващи се воини би трябвало да привлече по-малко внимание, ако не са придружени от мъж, облечен в халат на висш служител, нали така?
Навикът му да говори с въпроси отвлече ума й от нерешимите проблеми и Мара се съгласи с него.
— Боговете дано ни опазят. А и наистина може да ни потрябва още един меч, преди всичко да свърши.
Люджан се смъкна от гърба на чо-джа пред командната палатка и попита:
— Къде е Ириланди? Нося заповеди от лейди Мара.
Патрулният водач дотича задъхан — беше видял отдалече влизащия в лагера чо-джа.
— Ириланди е с разузнавателен патрул. Съобщиха за раздвижване сред войските на лорд Джиро и той отиде да види лично.
— Да дойде веднага — заповяда Люджан. — И се погрижете за чо-джа.
След това попита каква е обстановката.
Отговорите на офицера бяха прями и докато чертаеше с меча си в пръстта разположението на вражеските войски, Люджан също схвана очертаващия се шаблон, който беше притеснил Ириланди.
— Войските на Джиро се събират за нападение.
— Да. Макар че боговете само знаят защо лорд Анасати би издал такава команда. Все пак не може да нападне нашите владения, без да си навлече яростта на Черните халати.
— Джиро се домогва да вземе трона в Кентосани. Макар че проклет да съм, ако мога да си обясня как вестта е стигнала толкова бързо от позицията му на север до командира на войските му.
— Мога да отговоря на това. С птици.
Люджан повдигна вежди.
— Птици ли?
— Птици — повтори съгледвачът. — Внесени от Мидкемия. Обучени са да летят до цел, със съобщение, вързано за крака им. Наричат се гълъби. Стрелците ни застреляха два, но други преминаха.
— Ела с мен — заповяда Люджан, обърна се към дежурния офицер и добави: — Щом Ириланди пристигне, да дойде при мен в командната палатка.
— Тези точни ли са? — попита Люджан и посочи редиците цветни флагчета и маркери на войскови отряди.
— От тази сутрин са — отвърна съгледвачът.
Люджан бързо огледа разположението на войските.
— Тук — заяви след миг, протегна се и бързо преподреди маркерите. — Равнината Нашика. Тук ще го ударим.
Съгледвачът пребледня.
— Нападаме лорд Джиро? Ами Черните халати?
— Черните халати да правят каквото си щат. По заповед на нашата господарка ние нападаме. Ако се поколебаем или я провалим, всеки мъж в тази армия ще бъде без господар. Ще сме сиви воини, прокълнати от боговете.
Платнището на входа се люшна и влезе Ириланди. Застана до пясъчната маса и без да губи приказки за поздрав, обходи с поглед, който не пропускаше нищо, промененото разположение на маркерите.
— Ще атакуваме значи — заключи със задоволство. — Добре. На разсъмване, предполагам?
Люджан вдигна глава и го изгледа с твърдост, каквато господарката му беше виждала само веднъж, в мига преди двубоя в Чака-а.
— Не на разсъмване. Днес, веднага щом се стъмни.
— Тъмнината няма да ни осигури никакво прикритие. Няма да заблудим Черните халати.
— Прав си, няма — съгласи се Люджан. — Но пък ще пролеем колкото може повече кръв на Анасати, преди да се съмне. А Великите ще разберат какво се е случило чак след като се събудят и видят резултатите от нощната ни дейност.
Ириланди огледа пясъчната маса.
— Равнината Нашика? Добър избор.
— Някакви предложения? — попита Люджан. — Държа на мнението ти.
— Нападаме развърнато, с многобройни малки сили и по много посоки. Имаме достатъчно хора. Без единично острие на атаката, а с маневри и заблуждаващи нападения. Вълна от набези на десетки места!
Люджан се засмя възхитено.
— Голям хитрец си! Това е най-добрият съвет, който съм чувал през всичките си години служба. Предизвикваме колкото може повече объркване, за да спечелим време и да нанесем възможно най-големи щети!
