— Заповеди до лорда на Тускалора. Да изтегли войниците си на юг, след това да се задържи и да подкрепи онези, които ще го последват… — Погледна плахо към Черните халати и получи кимване от Акани, гневен поглед от Тапек и лека напрегнатост на лицето на третия маг. — Да защити оттеглянето им — довърши Люджан припряно.
Щом вестоносецът изхвърча навън, Люджан махна на друг бегач и занарежда отегчително дълъг низ от указания, включващи две маневри по фланговете и неща, които за ушите на външен слушател представляваха неразгадаем военен жаргон. След като и този куриер излезе на бегом, Люджан отново се поклони на магьосниците.
— Може ли да ви предложа освежители, велики?
— Малко сок би облекчил дневната горещина — съгласи се третият Черен халат.
Тапек започна да потропва раздразнено с крак, но Люджан плесна с ръце на слугите и поведе задълбочен и витиеват спор какво точно вино да се донесе и кое от лагерните региони е най-подходящо да се поднесе на гости с толкова висок ранг. Дърдоренето заплашваше да продължи до безкрай, но Тапек се сопна, че не искат никакви деликатеси: по един джомач и глътка вода щели напълно да задоволят нуждите им.
— Брех! — възрази най-чистосърдечно Акани. — Аз лично смятах, че си заслужава да опитаме мидкемийско вино.
— Вие стойте тук и пийте с този малоумник, който нарича себе си Боен водач — почти изрева Тапек. — Има обаче по-важни неща, за които да се погрижим, и мисля, че е в интерес на съвета, който ни изпрати като емисари, един от нас да наблюдава и да се увери, че войските на бойното поле наистина прекратяват стълкновението.
Акани погледна с укор младия магьосник.
— Люджан се подчини безпрекословно и заповяда войските му да се изтеглят. Оспорваш ли честната му дума?
— Не ми се налага — изръмжа Тапек.
В този момент третият магьосник, който гледаше разсеяно към движещите се в далечината армии, каза:
— Всъщност Тапек може би има право. Поне аз не виждам никакво отслабване на боевете.
За изненада на Люджан Акани махна пренебрежително с ръка.
— Е, тези неща отнемат време. — Изгледа рязко Люджан и поглади брадичката си. — Каза нещо за васал, който да се задържи като подкрепление, докато друга част се изтегля… така ли беше, Боен водач?
Люджан едва прикри стъписващото прозрение. Страхопочитанието отчасти го напусна, щом осъзна: това наистина бяха просто хора! Бяха разделени на фракции също като съперничещите си Управляващи лордове в Играта на Съвета. По всичко личеше, че Черният халат Акани се опитва да помогне на каузата на Мара, без открито да се противопостави на едикта на Събранието. Потисна неоправдания си подтик да му се довери и отвърна:
— Абсолютно, велики. Лордът на Тускалора ще…
— О, не ни досаждай с подробностите! — прекъсна го Тапек. — Просто ни кажи защо Мара от Акома дръзна да повярва, че може да заповяда тази атака и тя да мине безнаказано, след като изрично й беше забранено да воюва с Джиро от Анасати.
Люджан облиза устни с непресторено безпокойство.
— Не мога да знам това. — Още по-мъчителна мисъл обзе ума му. Можеше да причини смъртта на Мара с грешен избор на думи. В името на боговете, беше добре обучен да се бие, но дипломатичността на Сарик не беше негова дарба. Поколеба се, докато намери как да заобиколи пряката истина. — Заповедите ми от нея бяха да попреча на армията на традиционалистите да настъпи на север към Кентосани. Както казахте, тя е на път към Свещения град, също по заповед на Събранието.
— А-ха! Тъй значи. — Тапек скръсти ръце и поглади доволно ръкавите на халата си. — Сега ще чуем истината. Кой път хвана, за да стигне там? И без увъртания! Под страх от смъртно наказание, кажи ми пряко. — Тапек вдигна пръст и от него изригна пламък и раздра въздуха със съсък. — Отговаряй!
Люджан се изправи. Ако щяха да го убият или да провали шансовете на Мара, щеше да го направи като мъж и воин, на крака.
— Твоя воля, велики. Милейди се канеше да пътува по обиколни пътища, с почетната си гвардия, в случай че се натъкне на беда.
Най-кроткият магьосник от тримата, Кероло, попита:
— А ако се натъкне на беда?
Люджан преглътна и усети, че гърлото му е пресъхнало като пергамент. Покашля се и каза ясно и високо, както искаше.
— Тогава би потърсила убежище в най-близкия кошер чо-джа.
Кероло и Тапек се спогледаха обезпокоено и едновременно задействаха транспортните си устройства. Бръмчене изпълни въздуха и проряза заглъхващите викове от битката и далечния трясък на мечове. След това вятър разцепи пелената от прах и двамата изчезнаха. Акани остана загледан в Люджан в напрегнатата тишина. Изтече миг. Люджан стоеше изправен и вдървен като новобранец, изтърпяващ огледа на старши офицер. Между двамата сякаш премина безмълвно разбиране, колкото и различно да беше положението им в живота.
— Стига хитрувания — каза магьосникът. — Господарката ти има ако не съюзници, то съчувствени уши в Събранието, но дори те ще стоят настрана пред открито непокорство. Каква причина има Мара да разчита на чо-джа?
