Магьосникът пристъпи към него. Беше с пантофи, забеляза Люджан, с ширити отпред и с мека кожа на петите, негодна за ходене навън. Осъзна нещо: този магьосник очакваше пълно и незабавно подчинение, без нужда да се мори повече от няколко стъпки.
Постара се да мисли разумно. Напомни си, че тези хора са могъщи, но все пак са само хора. Облиза пресъхналите си устни и си спомни една присъда, която бе принуден да изпълни като сив воин: наложило се беше да осъди един човек на смърт за престъпление срещу отряда. Собствената му десница беше изпълнила екзекуцията и той ясно помнеше колко трудно му беше да посече осъдения. Можеше само да се надява, че дори един Велик може да се поколебае, преди да отнеме живот.
Постара се да остане неподвижен, макар подтикът да се предаде на слабостта и да побегне да беше мъчително силен.
Магьосникът потупа с пантофа си по земята.
— Не е тук? — каза язвително. — В мига на нейната победа?
Люджан — бе опрял брадичка в земята — непохватно сви рамене. Разбираше, че всяка секунда тук може да спечели на господарката му, макар и нищожно по-голям шанс да оцелее, така че заговори бавно.
— Победата все още не е спечелена, велики. — Хрипливият звук, излязъл от гърлото му, придаде достоверност на необходимостта да спре и да се прокашля. — И не е в правото ми да оспорвам действията на господарката си, велики. Само тя знае какви проблеми налагат присъствието й другаде, за да повери командването на тази битка в неумелите ми ръце.
— Стига с тези глупости, Акани — сопна се друг глас и Люджан видя пред лицето си още два крака, този път обути в мидкемийски ботуши. — Губим време. Знаем, че Мара е тръгнала на север към Кентосани, и дори глупак може да види, че войната между Акома и Анасати е в разгара си. Опълчиха ни се! Трябва да последва незабавно наказание.
Черният халат, когото нарекоха Акани, отвърна:
— Успокой се, Тапек. Не бива да си вадим прибързани заключения. Тук се бият, да, но тъй като никой от нас не е видял началото на битката, не знаем коя страна е нарушителят.
— Това не е важно! — изсумтя Тапек. — Важното е, че се бият, въпреки че забранихме въоръжен сблъсък между Акома и Анасати!
След кратко мълчание, през което магьосниците си размениха гневни погледи, Акани отново се обърна към Люджан.
— Какво става тук?
Люджан надигна глава.
— Ами… води се битка, велики. Врагът може би държи по-силни позиции, но ние имаме числено превъзходство. Мисля, че ще надделеем, но на моменти се отчайвам и почвам да се моля на Червения бог.
— Не ни прави на глупаци! — възмути се Тапек и срита Люджан в рамото. — Как започна тази битка? Това те питаме.
— За това трябва да питате господарката ми — отвърна Люджан и пак притисна лице към земята. Макар да избегна открито противопоставяне на най-могъщите мъже в империята, изтълкува въпроса на Тапек по възможно най-широкия начин. Мара в края на краищата никога не беше обсъждала древните корени на съперничеството между дома Акома и дома Анасати. Този вид история беше по-скоро в сферата на Сарик. Сега, като верен слуга, Люджан се молеше наум дано никой от тримата магьосници да не уточни въпроса и да попита кой е заповядал първата атака.
Вдигна рисковано очи и огледа Черните халати с погледа, с който преценяваше новобранците. Дръзна да ги прецени като обикновени хора и реши, че макар Акани да е интелигентен и определено не е глупак, не е предразположен да навреди на Мара или на силите на Акома. Червенокосият Тапек беше склонен към крайни действия и без много мислене. Той беше опасният. Третият в групата приличаше на безучастен зрител: наблюдаваше разговора като търговски посредник, без голяма амбиция и без залог в изхода. Не изглеждаше изнервен.
Тапек отново го срита.
— Говори!
Люджан разбираше, че ще умре на мига, ако отговори пряко на въпроса на Тапек, и реши да се прави на смаян от идването на Великите, което си беше отчасти вярно. Така че с благоговейна почит каза:
— Велики?
Бледото лице на Тапек се зачерви. Беше на ръба да избухне, но го спря лекото докосване на Акани, който се намеси спокойно:
— Люджан, изтегли силите на Акома и прекрати тази битка.
Люджан се ококори и повтори, сякаш заповедта го бе изумила:
— Велики?
Тапек изрева:
— Чу какво ти се каза! Заповядай силите на Акома да се оттеглят и прекрати тази битка!
Люджан отново се хвърли по очи на земята в показно робско покорство. Удължи поклона си почти докато не започна да изглежда нелепо и след това каза угоднически:
— Ваша воля, велики. Разбира се, веднага ще заповядам оттегляне. — И добави: — Ще ми позволите ли да уредя оттеглянето така, че жертвите да са минимални за воините ми? Ако целта е да се спести повече кръвопролитие…
Акани махна с ръка.
— Не бих искал да видя повече ненужна смърт. Уреди оттеглянето така, както намериш за добре.
Люджан се постара да сдържи облекчената си въздишка, изправи се на колене, кимна на чакащия наблизо бегач и заговори бързо:
