Не беше постигнал нищо, освен убийството на някаква слугиня, облякла халата на Мара. Беше изигран! Той, маг от Събранието, беше подмамен от присъствието на Кейоке и шепа офицери и войници да повярва, че е пленил Господарката на Акома. Но тя, тя бе спечелила победата, като бе използвала необуздания му нрав. Всички войници бяха знаели, преди да умрат, че е надиграла Велик от Събранието. Старецът също. Кейоке беше играл през цялото време, несъмнено изпълнен с насмешка, преди да умре.
Тапек се огледа с безсилен гняв. Ако не се брояха уплашените роби, заклинанията му бяха унищожили целия живот наоколо. Всеки в свитата на Акома с достатъчно високо положение, за да знае къде е Мара, беше убит.
Не можеше да намери достатъчно мъст в проклятията. Нито можеше да се успокои и примирено да преглътне иронията от триумфа на Мара. Изпъна ръце нагоре, сътвори вихър от искрящи цветове, а след това с едно перване на китката отпрати смъртоносната дъга към горите. Енергиите поразиха дървета и храсти. Магията надигна пукот и трептене, които изригнаха в неземна синьо-бяла светлина. Там, където допреди миг бяха робите, вече нямаше нищо — нито кости, нито сенки, само остъргана от тайнственото заклинание земя.
Плувнал в пот, Тапек стоеше задъхан. Пред краката му зееше кратер, оголен от почва. Скалата беше съвсем гола, а над нея, на много крачки във всички посоки, не пълзеше и не летеше нищо. Слугите на Акома, успели да избягат най-далече, вече незащитени от храстите, лежаха и се гърчеха, поразени от магията. Кожата им бе подпухнала и почерняла, ръцете им бяха изгорели и без пръсти. Все още мърдаха и издъхваха в мъчителна агония, която дори не можеше да намери глас, за да изкрещи.
— Великолепно — чу се глас от въздуха.
Сепнат, Тапек се обърна и видя Акани, току-що дошъл от Града на магьосниците. Беше загърнат в заклинание щит срещу магическа атака и то искреше като мехур под яркото следобедно слънце.
Изцеден докрай, Тапек отпусна рамене. Силата му беше изчерпана, но той все пак се обнадежди от възможността за бързо подкрепление.
— Добре. Нужен си. Изтощен съм. Намери…
Акани го прекъсна язвително.
— Няма да ти изпълнявам нарежданията. Всъщност ме пратиха да те намеря. Кероло ни съобщи, че действаш безразсъдно. — Акани огледа хладно опустошената земя. — Виждам, че случаят е бил подценен. Изиграли са те като последния глупак, Тапек. От едно дете може и да се очаква да реагира на обида — но напълно обучен маг от Събранието? Крайностите ти говорят лошо за всички ни.
Лицето на Тапек потъмня като буреносен облак.
— Не ми се подигравай, Акани. Мара е заложила хитър капан, за да ни се противопостави!
— Едва ли. Всъщност ти сам си заложи капан и помогна на каузата й.
— Какво? Не съм й съюзник! — Тапек се олюля, ужасно раздразнен, че е с изчерпани сили.
Акани освободи защитата си: дискретно оскърбление, изтъкващо простия факт, че колегата му се е докарал до жалък и безпомощен гняв. Погледна последното тръпнещо на земята тяло на слуга на Акома и рече:
— Разбираш, че ако лейди Мара е избягала от носилката си предрешена, не си оставил нито едно живо лице непокътнато, за да каже.
Тапек отвърна раздразнено:
— Тогава приложи силата си да я намериш! Моята е напълно изчерпана.
— Похабена по-скоро. Не, няма да се занимавам с това. — Акани се приближи към колегата си. — Събранието ме прати, за да те върна. Действал си, без да си упълномощен, по въпрос, който е подложен на обсъждане. Това е срамно нарушение на спогодбата ни, а нещата са много по-сериозни, отколкото знаеш. Ако Слугата вече не е мъртва, си унищожил служителите й, с които разполагахме и които можеше да разкрият мащабите на заговора й срещу нас.
Тапек се намръщи.
— Заговор? Срещу Събранието? Искаш да кажеш, че е направила много по-голяма простъпка от неподчинение?
Акани въздъхна. Младежкото му лице изглеждаше уморено. Опитът му на съдия го караше да разглежда едно дело от всичките му страни и той призна:
— Ние я тласнахме към това. Но да, възможно е лейди Мара да си е наумила да разстрои договора ни с чо-джа.
— Никога не би посмяла! — избухна Тапек, но споменът за дръзкото предизвикателство на Кейоке противоречеше на това допускане. Не съществуваше нищо, което прокълнатата от боговете кучка Акома да не дръзне да опита. Нищо.
— Лордовете в държавата изобщо не очакваха тя да оцелее срещу мощта на Минванаби, още по-малко да ги унищожи — изтъкна сухо Акани. — Ние от дълго време сме привикнали да се борим, залагайки на издигнатото си положение. Забравили сме да се пазим срещу съперничество и предишното ни самодоволство ни носи гибел.
И видял враждебността, припламнала в очите на Тапек, бившият съдия добави:
— Твоето участие в този проблем приключи, Тапек, по решение на Събранието. Хайде, ела с мен.
Извади телепортиращото си устройство, задейства го, сграбчи здраво Тапек за рамото и двамата изчезнаха.
