Маговете я уведомиха, че Хокану с отряда си бърза конница е преминал градските порти преди обсадата. Пехотните отряди на Шинцаваи продължаваха да настъпват от север, но щяха да са безполезни като подкрепление, разбра Мара, след като маговете й показаха, че Черните халати забраняват на воините в синя броня да влязат в Свещения град.
Самата тя беше обявена за враг и на съюзниците й бе забранено да й окажат помощ.
— Имперските бели — разсъди Мара. — Те ще бранят. Кой, освен Хокану, би могъл да ги командва?
В отговор получи втора гледка на залата, където съветът обсъждаше тактиката. Видя около лорда на Шинцаваи хората, чиито мечти съвпадаха с нейните: Аракаси бе там, тих като сянка и мрачен. Близо до него беше Първият съветник на Шинцаваи Догонди — водеше оживен разговор с друг, в когото Мара стъписана позна Чумака, Първия съветник на Анасати.
Без да помисли, попита на глас:
— Какво прави Чумака там?
В отговор маговете й показаха още образи: поляна в гора, където Хокану извиваше и извиваше кожен ремък и изтръгваше живота от гърлото на Джиро. Избледнелият цвят и размътеният образ издаваха, че гледката е от миналото. Мара видя как Джиро се отпусна в хватката на Хокану. Лордът на Анасати беше мъртъв!
И все пак, ако се съдеше по сегашната дейност на съпруга й, Кентосани бе подложен на обсада.
— Кой командва атаката на Свещения град? — попита тя.
Гледката се завъртя, измести фокуса си и Мара видя армии, обсадни машини и офицер в цветовете на Омечан. Външните стени бяха разбити и завзети. Самият Имперски район беше под атака и перата на шлемовете по стените показваха няколко фракции защитници. Мара ахна, като видя пурпурното и жълтото на Ксакатекас.
— Хопара е в Кентосани?
— Пратен от майка си — отвърна единият маг от Чака-а. — Този, когото наричаш Хопара, стигна в Кентосани преди атаката и организира Имперските бели да бранят двореца. Лордът на Омечан знае за смъртта на Джиро, но мечтае да се възползва от заговора на Анасати. Все още имаш враг, който иска да се издигне на власт през труповете на децата ти.
Мара прехапа устна. Собствените й войски — ако бяха спасени от унищожение и ако магьосниците вече не им бяха забранили да се придвижат — щяха да са твърде далече на юг, за да атакуват силата, застрашаваща Имперския район.
— Другите й съюзници, изглежда, бяха избягали или се спотайваха, уплашени да не би гневът на Събранието да се обърне срещу тях.
Отчаянието й явно бе очевидно.
— Лейди — наруши мълчанието единият маг. — Не си без армия. Всеки воин чо-джа в държавата е под твоя команда.
— Но как? — попита тъжно Мара. — Царицата на кошера, който беше пожертван, каза, че чо-джа никога не могат да нарушат обещание. Воините, които предлагате за каузата ми, вече са се заклели да се подчиняват на други управляващи лордове. Вашият народ има договори за служба, продължаващи от векове.
Маговете забръмчаха в нещо, което Мара бе започнала да тълкува като смях на чо-джа.
— Вече не — каза единият.
— Затвори очи — прикани я вторият. — Ще ти покажем.
Мара затвори очи. И видя сухо поле, на което войските на двама дребни благородници влизаха в битка. Млад дебел мъж в цветовете на Екамчи тъкмо викаше на един от Ударните си водачи:
— Но те не могат да си тръгнат! Нали дължат на мен и на баща ми васалната си вярност!
Ударният водач поклати глава.
— Твърдят, че вече не дължат нищо, господарю.
— Как така? Те са като робите! Никога не нарушават съюз!
— Е, вече го нарушиха. — Ударният водач се извърна към воините чо-джа, които ред след ред напускаха битката и се оттегляха в бърз марш.
— Не може да бъде! — изрева младият благородник, затича напред и препречи пътя на водещия Ударен водач на чо-джа. — Вие сте изменници — обвини го високо. — Нарушавате клетва.
Офицерът отвърна с презрително щракване.
— Три хиляди центи в метал и скъпоценни камъни бяха доставени на съкровищницата на баща ти. Такава е цената, която купи службата ни. Всички предишни сделки и съюзи са приключени. Всички плащания са върнати.
Екамчи запелтечи, но след като офицерът чо-джа се присви застрашително, отстъпи.
Мара отвори очи и се разсмя.
— Каква изненада за повечето управляващи лордове, че чо-джа не са нищо повече от наемници!
— Хората имат много да учат за расата ни — съгласиха се маговете от Чака-а. — Старите порядки се промениха. Вече дори Събранието не би могло да изтръгне от народа ни нов договор като онзи, който беше търпян толкова години. Когато Войната на маговете бе изгубена, нашата магия не се развиваше за отбранителни цели. Бъди сигурна, че тази слабост е поправена в земите извън империята.
Мара видя опасния блясък в очите на маговете от Чака-а и кръвта й изстина. Традиции бяха прекъснати и във въздуха се долавяше опасност. Сега бе моментът да се вкопчи в предимството, ако искаше да осигури следващия век на мир. Овладя вътрешния си трепет и заяви:
— Трябва да се пратят послания и да се предприемат действия, за да наложим правото на Джъстин над златния трон, преди Събранието да успее да се намеси. Да, точно това трябва да се направи.
Мара чакаше, потиснала дълбокия си трепет.
