— Не от мен — поправи го Мара. — От тези. — Жестът й обхвана маговете чо-джа, които стояха от двете й страни като стражи.
Аракаси пак изгледа чуждоземните й спътници и многоцветните им криле и каза:
— Изобщо не знаех, че расата ви може да е толкова красива.
Маговете от Чака-а изобщо не се впечатлиха от похвалата му.
— Добра слуга, докато си говорим, опасността нараства — каза онзи отляво на Мара. — Човешки воини навлизат в тунелите по заповед на Великите и търсят къде се криеш.
— Какво? — възкликна Мара, смразена от ужасния спомен за опожарения кошер, от който се бе спасила на косъм. — Има ли кръвопролитие?
— Все още не — отвърна вторият маг. — Воините се подчиняват на заповедта на Събранието да не се бият, освен ако не срещнат съпротива. А чо-джа няма да влязат в конфликт, освен ако нямат друг изход. Засега напускат нападнатите кошери и оставят галериите и тунелите в непрогледен мрак. Човешките войски напредват бавно. В този момент съсредоточават настъплението си на юг, близо до родните ти имения. Но търсенето много скоро ще се разшири. Вашите Велики не са глупави.
— Значи часът е дошъл — заяви Мара и изненада всички с властния си тон. — Тръгваме.
Маговете чо-джа дадоха сигнал. Ударна сила работници закрачи по тунела и започна да рови нагоре. Посипа се пръст, а след нея — парчета хоросан и плочки. Светлината прониза сумрака, жълта и чиста, от прозорците на купола над имперското преддверие.
Един чо-джа провря главата си през отвора, съобщи нещо с кратко жужене и магът вляво от Мара каза:
— Преддверието е чисто от врагове. Съпругът ти и синът ти чакат. — За миг замълча, сякаш разколебан. — Лейди — каза напевно, — желаем ти късмет и храброст. Но действай бързо. Заклинанията ни не могат да задържат Великите безкрайно дълго. Ще разполагаш с малко време, за да постигнеш каквото трябва, а след това ще настане хаос и ще има опустошителен сблъсък на енергии. Искаме да знаеш — ако не успееш или ако ние те провалим — че сме пратени от Чака-а за тази битка. Ние сме нещо повече от твоя защита. Ние сме посланици на новия ред.
Мара се вгледа в лицата на маговете, извисили се над нея с изражения, които никой човек не можеше да проумее докрай. Не й убягна, че и двамата са разгънали крилете си в стойка за бой, сякаш се готвеха да устоят на мощта на цялото Събрание. Куражът им я трогна до сълзи.
— Нека се знае, приятели, че докато съм жива, няма да ви проваля. Ще победим или ще умрем заедно.
И изправила гръб под обшитите със злато одежди, Слугата на империята закрачи към отвора.
Заизкачва се с колебливи стъпки по нападалата пръст, плочки и зидария. Аракаси се приближи и я хвана за лакътя да я подкрепи. Тя му се усмихна благодарно, зарадвана от човешкия допир след компанията на чо-джа.
А след това вече беше навън, замаяна от предвечерната слънчева светлина и от бляскавото великолепие на златна броня.
Затаи дъх. Кичури червена коса се показваха изпод шлема от имперско злато. Червената коса на Джъстин. Сърцето й се разтуптя. Не приличаше вече на момче, облечен в пищните доспехи на император. Стъписана осъзна, че това е часът на неговата женитба.
Спря, щом момчето се поклони, както се полагаше на син пред майка. Целият този блясък на златни одежди й се стори някак не на място — сякаш тя трябваше да се поклони ничком, както някога пред Ичиндар.
После момчето се изправи и нададе непристоен детински вик.
— Мамо! — изкрещя и затича напред.
Забравила за труфилата си, Мара протегна ръце. Синът й се хвърли в прегръдката й, вече по-висок, по-наедрял, впечатляващо близо до мъжеството си. Щом ръцете му се увиха около врата й, осъзна, че вече не се налага да се наведе, за да го прегърне. Раменете му бяха започнали да се разширяват — и й напомниха нещо много познато. Целият се беше метнал на Кевин, осъзна Мара. Щеше да е висок като баща си.
Синът й се отдръпна от прегръдката и я погледна уверено с очи досущ като на Кевин.
— Готов съм, Добра слуга. Принцеса Джеиля ни чака.
Мара онемя. Вече беше изгубила две деца, Аяки и малкото, отровено преди да се роди. Сега единственият й жив син стоеше изпълнен с решимост и готов да отдаде живота си за нейната чест. Мигът трудно можеше да се понесе.
А след това Джъстин се усмихна с такова безгрижие, че отново й напомни за прежните дни и за неукротимия хумор на Кевин.
— По-добре да побързаме — подкани я. — Първата жена на покойния император непрекъснато изпада в истерия и целият й грим ще се размаже.
Мара настръхна.
— А Джеиля? И тя ли е в истерия?
Джъстин сви рамене по момчешки.
— Викаше доста. Заключи се в стаята си. После някой я попита дали предпочита да се омъжи за някой плешив Омечан с шкембе и тя пусна слугините да я облекат.
Момичето беше благоразумно, помисли Мара, докато заставаше до Джъстин, за да влязат в голямата зала. Аракаси застана до нея да я подкрепя от другата страна и никой сякаш не забеляза, че все още носи халата на роб чистач, щом обкованите с желязо врати се разтвориха широко и музикантите подеха тръбния зов, възвестяващ пристигането на младоженеца.
