Сарик се отърси от вцепенението си и побърза да вдигне бегачите, проснали се в благоговеен страх на земята. Кейоке приготви сигналните флагове и благодарни сякаш за повода да се измъкнат от присъствието на фигурата в черния халат, вестоносците награбиха зелените и бели флагове и забързаха към билото на хълма, за да подадат заповедта за оттегляне.
Долу на полето, сред коленичилото множество воини, Люджан видя сигнала. Сви ръце пред устата си, извика и другите командири повториха заповедта да се изтеглят. Като стегната вълна, войниците бавно се изправиха, прибраха мечовете и копията си и заотстъпваха. Редовете им се престроиха в движение и те поеха назад по склоновете към лагерите на господарите си.
Готовите за сблъсък армии се заотдръпваха една от друга по утъпканата ливада. Магьосниците между войските надзираваха изтеглянето и след това започнаха да изчезват един по един и да се появяват отново на хълма близо до командната шатра на Йонани.
Обзета от горчивина, Мара едва забелязваше магьосника пред себе си, както и Хокану, който раздаваше указания силите на клан Хадама да се върнат по гарнизоните на именията си. Очите й можеше да виждат края на войната, но твърдостта им не се смекчи. Честта трябваше да бъде удовлетворена. Да се прониже с фамилния меч нямаше да е честна отплата за живота на Аяки. Публичният позор оставаше и нямаше да бъде забравен. Джиро щеше да използва този срам, за да съюзи враговете срещу дома й. Трябваше отново да поеме отговорността си и да компенсира грешката. Никакъв избор не оставаше вече, освен да възмезди с интрига смъртта и обидата между нея и Анасати. Сега трябваше да влезе в ход Играта на Съвета, с тайните заговори и убийства, зад публичната фасада на цуранско благоприличие.
Пред командната шатра се надигна смут, бъркотия от тревожни гласове, изуменият вик на Кейоке се извиси най-ясен от всички:
— Два отряда от крайния ляв фланг се движат напред!
Мара бързо излезе — страхът изтласка омразата от ума й. Взря се над долината с ужасено неверие и видя как най-левите отряди на войските на Хадама се понасят напред, пренебрегвайки заповедите.
Магьосникът, който я беше последвал по петите, изсъска нещо и изневиделица се появиха още негови колеги. Мара едва надви паниката си. Ако не се задействаше. Великите щяха да направят сериозен проблем от това, че нейната страна пренебрегва заповедите им. Всеки момент домът й, кланът й и всеки верен слуга на Акома, можеше да падне мъртъв под гнева на маговете.
— Кой командва левия фланг? — извика тя пронизително.
Ириланди, вече дошъл на билото, отвърна също с вик:
— Това е резервен отряд, господарке. Под командата на лорд Печа.
Мара прехапа устна и умът и заработи трескаво. Печа едва наскоро бе наследил титлата. Все още бе почти момче и командваше от уважение към ранга му, а не поради умения и опит. Цуранската традиция му даваше място в челото на бойните редици. Люджан беше компенсирал, доколкото можеше, и бе поставил момчето начело на помощна част, която щеше да бъде призована едва след като изходът от битката бъдеше решен. Но сега младостта му — или горещата му кръв — щеше да причини пълно бедствие.
Кейоке прецени положението в долината с очите на майстор тактик.
— Безразсъден глупак! Опитва се да удари, докато фронтът на Анасати е объркан! Не е ли видял Великите? Как може да пренебрегне появата им?
— Загубил си е ума. — Хокану посочи бегачите, които бяха стигнали и до най-отдалечените части на воинския строй. — Или пък не може да разбира сигналните флагове.
Сарик забърза да прати още бегачи, а на полето няколко по-стари офицери се откъснаха от гъстото множество оттеглящи се воини и забързаха към движещите се напред знамена на лорд Печа.
Лейди Мара гледаше с ужас как два пълни отряда мъже в бронята на лорд Печа с оранжево-сини пера се придвижват напред, за да атакуват десния фланг на Анасати. Войниците в червено и жълто на отсрещния хълм се обърнаха, готови да посрещнат щурма. Виковете на командира им се понесоха на вятъра — призоваваха всеки воин да запази самообладание. Бяха опитни бойци, а може би и страхът им вдъхна благоразумие. Останаха покорни на повелята на Великите и не се втурнаха напред, за да отвърнат на провокацията на лорд Печа.
Сбръчканите ръце на Кейоке побеляха на патерицата му.
— Разумен е този Ударен водач на Анасати. Няма да наруши заповедта за оттегляне, а ако нашите с Печа продължат да настъпват, ще атакуват нагоре. Има време да изчака и може би да спази примирието.
Думите бяха изречени заради Черните халати, които се бяха събрали и намръщено наблюдаваха как силите на Печа почват да се катерят по склона към страната на Йонани.
Един от тях каза нещо и двама изчезнаха във въздуха с рязко плющене.
Появиха се пред щурмуващите сили на Печа. Мънички като детски играчки и все пак застрашителни. Вдигнаха високо ръце.
Зелена светлина заискри от пръстите им и на пътя на тичащите войници изригна раздираща мълния.
Заслепена, Мара примига да махне сълзите от опарените си очи. Минаха няколко мига, докато възвърне зрението си. Вгледа се и ахна.
