си. Беше тежко, но тя почти не забелязваше. Ето го отново, онова, което се бе случило в
антикварния магазин. Времето, което сякаш течеше по-бавно, усилването на всички
усещания. Чувстваше всеки полъх на въздуха върху кожата си, всяка неравност на пода под
краката си. Стегна се, готова за битка, когато първият от демоните изпъпли изпод арката,
надигнал глава като тарантула и размахал крака над нея. Под пипалата на лицето му имаше
два дълги зъба, от които капеше отрова.
Брадвата в ръката й се стрелна напред като от само себе си и потъна дълбоко в гърдите на
създанието. В миг Клеъри си припомни съвета на Джейс да не залага на удар в гърдите, а на
обезглавяване. Не всички демони имаха сърца. Ала в този случай късметът бе на нейна
страна. Беше засегнала или сърцето, или някой друг жизненоважен орган. Съществото се
замята с писъци; около раната забълбука кръв и то изчезна. Клеъри залитна назад, стиснала
оръжието си, обляно в демонска кръв, черна и зловонна като катран.
Когато следващото чудовище се спусна към нея, тя се наведе ниско и с един замах на
брадвата отсече няколко от краката му. Виейки от болка, то рухна на една страна като
строшен стол и следващият демон прегази тялото му, за да се добере до нея. Тя отново
замахна и секирата потъна в лицето на демона, оплисквайки я с черна кръв. Клеъри се
хвърли назад към стълбището — ако някой успееше да я заобиколи и да я нападне откъм
гърба, с нея бе свършено.
Освирепял, демонът, чието лице бе съсякла, атакува отново. Този път брадвата отряза
единия му крак, но другият се обви около китката на Клеъри. Пареща агония се разля по
ръката й; тя изпищя и опита да се отскубне, ала хватката на демона беше прекалено здрава.
Струваше й се, че в кожата й се впиват безброй нажежени игли. Като продължаваше да
пищи, тя стовари левия си юмрук в лицето му, там, където се бе забила брадвата й малко по-
рано. Чудовището изсъска и охлаби хватката си едва забележимо; Клеъри се освободи в
същия миг, в който то замахна…
Искрящо острие проряза въздуха, дошло незнайно откъде, и потъна в черепа на демона. Пред
смаяния поглед на Клеъри той изчезна и тя видя брат си — в ръката си държеше серафимска
кама, демонска кръв бе оплискала бялата му риза. Стаята зад него беше празна, с
изключение на едно от чудовищата, което потръпваше, докато от отсечените му крака
шуртеше кръв като бензин от смачкана кола.
Себастиан. Клеъри се взираше изумено в него. Наистина ли току— що бе спасил живота й?
— Стой далеч от мен, Себастиан — изсъска тя.
Той като че ли не я чу.
— Ръката ти.
Клеъри сведе поглед към дясната си китка, която още пулсираше болезнено. Там, където
смукалцата на демона се бяха впили в кожата й, сега имаше дебела ивица от рани с формата
на кафени чинийки, които бързо потъмняваха, придобивайки отвратителен синкавочерен
цвят.
Клеъри отново вдигна очи към брат си. Бялата му коса бе като ореол в мрака. Или пък се
дължеше на факта, че зрението й бързо отслабваше. Светлината образуваше ореоли около
зелената факла на стената и серафимската кама в ръката на Себастиан. Той говореше, ала
думите му се сливаха неразбираемо, сякаш идваха изпод вода.
— …смъртоносна отрова — казваше той. — Какво, по дяволите, мислеше, Клариса? —
Гласът му ту заглъхваше, ту отново се усилваше. Клеъри се бореше да се съсредоточи. — …
да се изправиш срещу шест демона дахак само с една декоративна брадва…
— Отрова — повтори тя и за миг лицето му дойде на фокус; напрегнатите линии около
устата и очите му бяха стряскащо подчертани. — Е, значи все пак не ми спаси живота, а?
Ръката й се сгърчи и тя изпусна брадвата, която издрънча върху каменния под. Усети как
пуловерът й се закачи за грапавата стена, докато бавно се свличаше надолу. Не искаше нищо
друго, освен да легне на пода, но Себастиан нямаше намерение да я остави да си почине.
Ръцете му се плъзнаха под нейните, вдигнаха я и ето че той я носеше, преметнал здравата й
ръка около врата си. Клеъри искаше да се съпротивлява, ала не й бе останала никаква сила.
Опари я остра болка в сгъвката на лакътя — докосването на стили. Безчувственост скова
тялото й. Последното, което видя, преди да склопи клепачи, бе черепът върху арката. Готова
бе да се закълне, че в празните очни ямки се таи смях.
15
Магдалена
Болка и гадене я връхлитаха на все по-задушаващи талази, около себе си виждаше
единствено размазани цветове. Знаеше, че брат й я носи на ръце — при всяка негова стъпка
сякаш забиваха шиш за лед в главата й. Усещаше, че се е вкопчила в него и силата на ръцете
му й вдъхваше сигурност… колко странно, че каквото и да било у Себастиан можеше да й
вдъхва сигурност, странно бе и това, че той сякаш адски внимаваше да не я раздрусва, докато
върви. Като от много далеч, Клеъри чуваше накъсаното си дишане, чуваше и как брат й
повтаря името й.
А после всичко потъна в тишина. За миг си помисли, че това е краят — че бе загинала в
битка с демони, както повечето ловци на сенки. После обаче почувства ново парване от
вътрешната страна на ръката си и по вените й сякаш се разля лед. Затвори очи от болка, ала
