приличаше на кварц. Постави го на масата и един случаен лъч, влязъл през прозореца на
тавана, падна върху него и го огря, сякаш отвътре. Дъхът на Клеъри спря. Това беше парчето
адамас от антикварния магазин в Прага.
Магдалена си пое въздух със съскане.
— Чист адамас — каза Себастиан. — Никаква руна не го е докосвала.
Желязната сестра заобиколи масата и положи ръце върху адамаса. Те, белязани с руни също
като лицето й, трепереха.
— Adamas pur — прошепна тя. — От години не съм докосвала свещения материал.
— Той е на разположение на уменията ти — каза Себастиан. — Когато свършиш, ще ти се
отплатя с още от него. Тоест, ако вярваш, че можеш да създадеш онова, за което те помолих.
Магдалена изпъна рамене.
— Не съм ли Желязна сестра? Не дадох ли обетите? Нима ръцете ми не оформят небесната
материя? Мога да ти дам обещаното, сине на Валънтайн. Не се съмнявай и за миг.
— Радвам се да го чуя. — В гласа на Себастиан имаше едва забележима доволна нотка. —
Тогава ще се върна тази вечер. Знаеш как да ме повикаш, ако се наложи.
Магдалена поклати глава. Цялото й внимание бе насочено към прозрачния къс адамас,
пръстите й го милваха.
— Да. Можете да си вървите.
Себастиан кимна и направи крачка назад, ала Клеъри се поколеба. Щеше й се да сграбчи
жената и да я попита какво е поискал Себастиан от нея, да я попита как е могла да наруши
Закона на Съглашението, за да се съюзи с Валънтайн. Сякаш усетила двоумението й,
Магдалена вдигна очи и по устните й пробяга тънка усмивка.
— Вие двамата — каза тя и за миг Клеъри си помисли, че ще изрази учудване, задето ги
вижда заедно, понеже била чувала, че се ненавиждат; че дъщерята на Джослин била ловец на
сенки, докато синът на Валънтайн бил престъпник. Ала тя само поклати глава. — Mon Dieu,
колко приличате на родителите си.
16
Братя и сестри
Когато Клеъри и Себастиан се прибраха в апартамента, дневната беше празна, ала в
умивалника имаше съдове, които не бяха там преди.
— Нали каза, че Джейс още спи. — В гласа на Клеъри се промъкна обвинителна нотка.
Себастиан сви рамене.
— Така и беше, когато го казах. — В тона му се долавяше лека насмешка, но не и истинска
недружелюбност. Бяха се върнали от дома на Магдалена в мълчание, ала то не беше
неприятно мълчание. Клеъри бе оставила мислите си да се реят, само от време на време се
сепваше, припомнила си, че върви не с кого да е, а със Себастиан. — Почти съм сигурен, че
знам къде е.
— В стаята си? — Клеъри тръгна към стълбите.
— Не. — Себастиан я изпревари. — Ела, ще ти покажа.
Той изкачи стълбите с бърза крачка и влезе в голямата спалня, плътно следван от Клеъри.
Под объркания й поглед, почука по страничната стена на гардероба, който се плъзна
настрани, разкривайки стълбище. Клеъри се приближи зад него и Себастиан я погледна през
рамо, самодоволно усмихнат.
— Шегуваш се. Тайно стълбище?
— Не ми казвай, че това е най-странното, на което си станала свидетел днес.
Той пое нагоре, вземайки по две стъпала и Клеъри, макар и на предела на силите си, го
последва. Стълбите завиха и ги изведоха в просторна стая с под от полирано дърво и високи
стени, по които висяха най-различни оръжия, досущ като в тренировъчната зала в Института
— кинжали и чакрами, боздугани, саби и ками, арбалети и метални боксове, метателни
звезди, секири и самурайски мечове.
Върху пода имаше грижливо очертани тренировъчни кръгове, а в средата, с гръб към вратата,
стоеше Джейс. Беше бос и гол до кръста, обут в черен анцуг и стиснал по един нож във всяка
ръка. В съзнанието на Клеъри изникна образ — голият гръб на Себастиан, нашарен с белези
от камшик. Гърбът на Джейс беше гладък, единствените следи върху златистата кожа,
опъната върху мускулите отдолу, бяха оставени от ноктите й предишната вечер. Клеъри
усети, че се изчервява, ала умът й все още бе зает с въпроса защо Валънтайн беше бичувал
едното момче, но не и другото.
— Джейс — повика го и той се обърна.
Беше чист — сребърното вещество го нямаше, а златната му коса, овлажняла и прилепнала
към главата му имаше почти бронзов цвят. По кожата му проблясваха капчици пот. Върху
лицето му се изписа предпазливо изражение.
— Къде беше?
Себастиан отиде до стената и се зае да разглежда оръжията, прокарвайки голата си ръка по
остриетата.
— Реших, че на Клеъри ще й е приятно да види Париж.
— Можехте да ми оставите бележка — каза Джейс. — Положението ни не е от най-
безопасните, Джонатан. Бих предпочел да не се налага да се тревожа за Клеъри…
— Аз тръгнах след него — намеси се Клеъри.
Джейс се обърна към нея и за миг тя зърна в очите му образа на момчето, което й се бе
разкрещяло в Идрис, задето проваляла грижливите му планове да осигури безопасността й.
Ала този Джейс беше различен. Ръцете му не трепереха, докато я гледаше, а вената на врата
му не туптеше гневно.
— Какво си направила?
— Тръгнах след него. Бях будна и исках да видя къде отива.
Тя напъха ръце в джобовете си и го погледна предизвикателно. Очите му се плъзнаха по
тялото й — от разрошената от вятъра коса до ботушите — и Клеъри усети как кръвта се
качва в лицето й. По ключицата и по плочките на корема му блестяха капчици пот. Анцугът
