му беше навит на кръста, разкривайки буквата V, оформена от тазовите му кости. Клеъри си
припомни усещането от ръцете му около себе си, от това тялото му да е притиснато толкова
плътно до нейното, че тя да чувства всеки сантиметър от костите и мускулите му…
Заля я толкова силна вълна на смущение, че й се зави свят. А най-неприятното бе, че Джейс
като че ли изобщо не се чувстваше неловко и по нищо не личеше предишната нощ да му се бе
отразила така, както на нея. Той изглеждаше единствено… подразнен. Подразнен, потен и
секси.
— Е, следващия път, когато решиш да се измъкнеш от магически защитения ни апартамент
през врата, която не би трябвало да съществува, по-добре остави бележка.
Клеъри повдигна вежди.
— Това сарказъм ли беше?
Джейс подхвърли един от ножовете във въздуха и отново го улови.
— Може би.
— Заведох Клеъри при Магдалена. — Себастиан бе свалил една метателна звезда от стената
и я разглеждаше. — Занесохме й адамаса.
Джейс, който междувременно бе подхвърлил другия нож във въздуха, не успя да го улови и
той се заби в пода.
— Наистина ли?
— Да — каза Себастиан. — И освен това разказах на Клеъри какъв е планът. Че
възнамеряваме да подлъжем Велики демони тук, за да ги унищожим.
— Но не ми каза как смятате да го постигнете — уточни Клеъри. — Тази част ми я спести.
— Реших, че ще е по-добре да го сторя в присъствието на Джейс. — Себастиан направи
рязко движение с китката и звездата полетя към Джейс, който я отби с един замах на ножа.
Тя издрънча на пода, а Себастиан подсвирна. — Бърз си.
Клеъри гневно се нахвърли на брат си.
— Можеше да пострада…
— Всичко, което го наранява, наранява и мен — напомни й Себастиан. — Исках да ти
покажа колко голямо е доверието ми в него. А сега ми се ще ти да повярваш в нас. —
Черните му очи се впиха в нея. — Адамас. Онова, което занесох на Желязната сестра. Знаеш
ли какво се прави от него?
— Разбира се. Серафимски ками. Демоничните кули на Аликанте. Стилита…
— И Бокалът на смъртните.
Клеъри поклати глава.
— Бокалът на смъртните е златен. Виждала съм го.
— Позлатен адамас. Дръжката на Меча на смъртните също е изработена от адамас. Казват,
че това е материалът, от който са построени райските чертози. И никак не е лесно да се
сдобиеш с него. Единствено Железните сестри могат да го обработват и само те имат достъп
до него.
— И защо го даде на Магдалена?
— За да ни направи втори Бокал — отвърна Джейс.
— Втори Бокал на смъртните? — Клеъри местеше невярващ поглед между двамата. — Но
това е невъзможно. Не може просто да направите още един Бокал на смъртните. Ако беше
толкова лесно, Клейвът нямаше да изпадне в такава паника, когато истинският Бокал
изчезна. Валънтайн нямаше да се нуждае толкова отчаяно от него…
— Това е просто една чаша — каза Джейс. — Независимо как е изработена, тя ще си остане
само това, докато Ангелът доброволно не пролее кръвта си в нея. Именно тя я прави каквото
е.
— И вие смятате, че ще убедите Разиел доброволно да напълни новия бокал с кръвта си? —
Клеъри не можеше да скрие неверието в гласа си. — Успех.
— Там е работата, Клеъри — обясни Себастиан. — Нали знаеш, че всичко има своята
принадлежност? Ангелска или демонска? Демоните вярват, че искаме демонски еквивалент
на Разиел. Някой могъщ демон, който да смеси кръвта си с нашата и да постави началото на
нова раса ловци на сенки, които да не са обвързани от Закона, Завета или правилата на
Клейва.
— Казал си им, че искаш да създадеш… обратното на ловци на сенки?
— Нещо такова — засмя се Себастиан и прокара пръсти през светлата си коса. — Джейс, ще
ми помогнеш ли да обясня?
— Валънтайн беше фанатик — започна Джейс. — Грешеше за много неща. Грешеше в
намерението си да убие ловците на сенки. Грешеше за долноземците. Но беше прав за
Клейва и Съвета. Всеки инквизитор, когото сме имали някога, е бил безчестен. Законите,
вменени ни от Ангела, са произволни и нелепи, а наказанията, които предвиждат — още по-
лоши. „Законът е суров, но е закон.” Колко пъти си го чувала? Колко пъти е трябвало да се
крием и да избягваме Клейва и Законите му, докато сме се мъчели да ги спасим? Кой ме
хвърли в затвора? Инквизиторката. Кой хвърли Саймън в затвора? Клейвът. Кой щеше да го
остави да изгори?
Сърцето на Клеъри бе започнало да бие лудешки. Да чува как познатият глас на Джейс
изрича тези думи изпиваше всяка капчица сила от костите й. Беше прав и едновременно с
това грешеше. Също като Валънтайн. А тя искаше да му повярва така, както никога не бе
искала да повярва на Валънтайн.
— Добре. Разбирам, че Клейвът е корумпиран. Но не виждам какво общо има това със
сключването на сделки с демони.
— Мисията ни е да унищожаваме демони — отговори й Себастиан. — Ала Клейвът е
насочил цялата си енергия към други задачи. Магическите бариери и все повече демони
проникват в нашия свят, а Клейвът продължава да си затваря очите. Отворихме врата далеч
на север, на остров Врангел, и ще подмамим демоните през нея с обещанието за новия
Бокал. Само че когато пролеят кръвта си в него, те ще бъдат унищожени. Вече сключих
подобни сделки с няколко Велики демона. Когато с Джейс ги убием, Клейвът ще се убеди, че
