Мая положи длани на раменете му и ги стисна лекичко, сякаш за да изпита мускулите му.
— Е, определено не си малък…
Джордан я смъкна от плота, улавяйки я около кръста, и я целуна. Огън лумна във вените му,
когато тя отвърна на целувката му, а тялото й се притисна в неговото. Зарови пръсти в
косата й, събаряйки плетената шапчица и освобождавайки къдриците й. Целуна я по шията,
а тя издърпа тениската му през главата, прокарвайки длани по раменете, по гърба, по ръцете
му, като в същото време мъркаше като котка. Джордан се почувства като балон, напълнен с
хелий — опиянен от целувките й и неимоверно лек от облекчение. Значи все пак не се бе
отказала от него.
— Джорди, почакай.
Почти никога не го наричаше така, освен ако не беше нещо сериозно. Сърцето му, което
бездруго биеше лудешки, едва не изхвръкна от гърдите му.
— Какво не е наред?
— Просто… всеки път, когато се видим, се озоваваме в леглото… и знам, че аз го започнах,
не те обвинявам или нещо такова… просто си мислех, че може би трябва да… поговорим.
Джордан се взря в нея, в големите й тъмни очи, във вената, която туптеше забързано на
шията й, в пламналото й лице. Макар и с усилие, гласът му беше равен:
— Добре. За какво искаш да говорим?
Тя го изгледа продължително, а след това поклати глава.
— За нищо. — Сключи ръце на тила му и като го придърпа към себе си, го целуна страстно,
притискайки се в него. — За абсолютно нищо.
Клеъри не знаеше колко време бе минало, преди Джейс да излезе от банята, бършейки
мократа си коса. Вдигна поглед от ръба на леглото, където все още седеше, и го видя да
нахлузва синя памучна тениска върху гладката си златиста кожа, нашарена с бледи белези.
Извърна очи, когато той прекоси стаята и се настани до нея, ухаещ силно на сапун.
— Съжалявам — каза той.
Изненадана, Клеъри отново го погледна. Беше се питала дали изобщо е в състояние да се
разкайва в това си състояние. Изражението му беше сериозно, малко особено, но не и
неискрено.
— Леле — каза тя. — Този студен душ трябва да е бил нещо страшно.
Едното ъгълче на устните му подскочи, но само след миг лицето му отново си възвърна
сериозното изражение. Той сложи ръка под брадичката й.
— Не трябваше да те притискам. Просто… едва преди десетина седмици би било немислимо
дори да те прегърна.
— Знам.
Той улови лицето й в шепите си и го повдигна лекичко; дългите му пръсти бяха хладни върху
бузите й. Докато я гледаше така, всичко у него й бе толкова познато: бледозлатистите ириси
на очите му, белегът на бузата му, пълната долна устна, лекичко нащърбеният зъб,
благодарение на който външният му вид не бе толкова съвършен, че да е дразнещо… и все
пак усещането бе като да се завърне в къщата, в която бе отраснала — макар отвън всичко да
си бе съвсем същото, тя знаеше, че вътре живее друго семейство.
— Дори тогава не ме беше грижа — каза той. — Въпреки това те желаех. Винаги съм те
желаел. Нищо нямаше значение за мен, освен ти. Винаги е било така.
Клеъри преглътна. В стомаха й сякаш запърхаха пеперуди, както винаги, когато бе близо до
Джейс, ала този път усещането бе примесено с истинска неловкост.
— Но, Джейс, това не е вярно. Грижа те е за семейството ти. И… винаги съм мислела, че се
гордееш с това, че си нефилим. Един от ангелите.
— Да се гордея? — повтори той. — Да бъдеш наполовина ангел и наполовина човек,
означава нито за миг да не забравяш собственото си несъвършенство. Не си ангел. Не си
възлюбен от Небето. Разиел не го е грижа за нас. Не можем дори да отправяме молитвите си
към него. Не се молим никому. Не се молим за нищо. Помниш ли, когато ти казах, че може
би имам демонска кръв, защото това би обяснило чувствата ми към теб? Донякъде беше
облекчение да си го мисля. Никога не съм бил ангел, ни най-малко. Е — добави той, —
освен може би от низвергнатия вид.
— Низвергнатите ангели са демони.
— Не искам да бъда нефилим — каза Джейс. — Искам да бъда нещо друго. Да бъда по-
силен, по-бърз, по-добър от човек. Но различен. Да не трябва да се подчинявам на Законите
на ангел, който изобщо не го е грижа за нас. Да бъда свободен. — Той прокара пръсти през
една къдрица от косата й. — Сега съм щастлив, Клеъри. Нима това няма значение?
— Мислех, че и преди бяхме щастливи заедно — каза Клеъри.
— Винаги съм бил щастлив с теб. Но никога не съм имал чувството, че го заслужавам.
— Но вече не е така?
— Сега това чувство го няма. Знам единствено, че те обичам и за първи път това ми стига.
Клеъри затвори очи. Миг по-късно той отново я целуваше, този път — много по-нежно.
Устните му проследяваха очертанията на нейните и тя имаше чувството, че е като глина под
ръцете му. Усети как дишането му се учести и пулсът й начаса се ускори. Пръстите му се
плъзнаха през косата й, по гърба й, към кръста й. Докосването му беше успокоително,
ритъмът на сърцето й до нейното бе като позната музика… и ако тоналността й бе малко
различна, Клеъри, затворила очи, не го усещаше. Кръвта им беше същата под кожата, както
бе казала кралицата на феите; сърцето й забързваше, когато неговото забързаше, едва не бе
спряло, когато неговото спря. Ако трябваше отново да го стори, помисли си тя, под
