Клеъри улови протегнатата му ръка и се остави да бъде издърпана на крака. Той също бе
оплискан с демонска кръв — зеленикаво— черна течност, която изгаряше всичко, до което
се допреше, оставяйки овъглени петна по дрехите му. Докато Клеъри се взираше в брат си,
едно от змиеглавите създания (демон аспид, твърде късно осъзна тя, припомняйки си
илюстрацията, видяна в някаква книга) се надигна зад него, разперило качулката си като
кобра. Без да се замисли, Клеъри го сграбчи за рамото и с всичка сила го блъсна настрани.
Той политна назад в мига, в който демонът замахна за удар, а Клеъри се изправи на крака,
готова да го посрещне с камата, която вече бе извадила от колана си. Извърна се настрани,
докато забиваше оръжието, за да избегне зъбите на създанието; съскането му се превърна в
задавено хъхрене, когато Клеъри заби камата в плътта му и я дръпна надолу, изкормвайки го
така, както някой би изкормил риба. Гореща струя пареща демонска кръв обля ръката й и тя
изпищя, ала не я отдръпна, докато чудовището не издъхна.
Обърна се рязко и видя, че Себастиан се бие с друг демон аспид до вратата на магазина,
докато Джейс отбиваше атаките на още двама до шкаф, в който бяха изложени антични
керамични съдове. Подът около него бе осеян с натрошени чирепи. Клеъри замахна и хвърли
камата, точно както Джейс я беше учил. Оръжието изсвистя във въздуха и потъна в тялото на
едно от създанията, което изпищя и олюлявайки се, политна назад. Джейс се обърна и й
намигна, преди да обезглави другия си противник, използвайки двете си остриета като
ножица. Тялото на демона се свлече на земята и изчезна, а Джейс, облян в черна кръв, се
ухили широко.
Клеъри почувства как вълна на въодушевление премина през нея като токов удар. И Джейс, и
Изабел й бяха говорили за екстаза от битката, ала едва сега го изпита и тя. Чувстваше се
всемогъща, кръвта сякаш пееше във вените й, а по гръбнака й струеше сила и се разливаше из
цялото й тяло. Всичко около нея като че ли се движеше на бавни обороти. Видя как раненият
демон се обърна и се втурна към нея на насекомовите си крака, оголил остри зъби. Клеъри
отстъпи назад, откачи античното знаме от стената и го заби в зейналата паст на гнусното
същество с такава сила, че дръжката се показа от обратната страна на черепа му. Аспидът
изчезна, отнасяйки знамето със себе си.
Клеъри се изсмя с глас. Себастиан, който току— що бе довършил още един демон, се обърна
и очите му се разшириха.
— Клеъри! Спри го! — изкрещя той; Клеъри се завъртя и видя, че Мирек трескаво се опитва
да отвори вратата в дъното на магазина.
Тя се втурна натам, издърпвайки камата от колана си.
— Накир!* — извика и като скочи върху тезгяха, се хвърли отгоре му със засияло оръжие в
ръка. Приземи се право върху демона и го повали на земята. Една от подобните му на
змиорки ръце се стрелна към нея и тя я посече с мълниеносно движение, което отприщи
нова струя черна кръв. Демонът я погледна с уплашени червени очи.
* В исляма — един от двата ангела, които прибират душите на умрелите. — Бел. прев.
— Спри — изхъхри той. — Ще ти дам каквото поискаш…
— Аз имам всичко, което искам — прошепна Клеъри и заби серафимската кама дълбоко в
гърдите му. С един последен глух вик, Мирек изчезна и Клеъри тупна на колене на пода.
Миг по-късно две глави — едната златисто— , а другата сребристоруса — надникнаха над
тезгяха и се взряха в нея. Джейс и Себастиан. Очите на Джейс сякаш щяха да изскочат, а
Себастиан беше пребледнял.
— В името на Ангела, Клеъри — задъхано каза той. — Адамасът…
— А, онова, за което дойде? Ето го.
Парчето адамас се бе търкулнало под тезгяха. Клеъри го вдигна във въздуха — искрящ къс
сребро, изцапан там, където пръстите й го бяха докоснали.
Себастиан изруга облекчено и го грабна. В същия миг Джейс се прехвърли през тезгяха с
един скок и се приземи до Клеъри. Коленичи до нея и като я притегли към себе си, прокара
ръце по тялото й. Очите му бяха потъмнели от тревога и Клеъри взе дланите му в своите.
— Добре съм — увери го тя. Сърцето й биеше лудешки, кръвта все още пееше във вените й.
Джейс понечи да каже нещо, ала Клеъри улови лицето му между ръцете си, при което
ноктите й го одраскаха.
— Чувствам се прекрасно.
Погледна го — с раздърпани дрехи, потен и окървавен — и й се прииска да го целуне.
Прииска й се да…
— Добре, добре, вие двамата — обади се Себастиан. Клеъри се отдръпна от Джейс и вдигна
очи към брат си, който ги гледаше широко ухилен. — Утре ще го използваме. — Той кимна
към парчето адамас, което въртеше лениво между пръстите си. — Ала тази вечер, след като
се приведем в малко по-приличен вид, ще празнуваме.
Както си беше бос, Саймън отиде в дневната, следван от Изабел. Там ги посрещна
изненадваща гледка. Кръгът и пентаграмата в средата на стаята грееха с ярка сребриста
светлина, като живак. От центъра им се издигаше дим — висока червено— черна колона,
увенчана с бяло. В цялата стая миришеше на изгоряло. Магнус и Алек стояха до кръга заедно
с Джордан и Мая, които, ако се съдеше по палтата и шапките, които все още носеха, явно
току— що бяха дошли.
