мъничък, че магията, която ги обвързваше, започва да отслабва?
Глупаво бе да се надява, знаеше го. Ала понякога надеждата е всичко, с което разполагаш.
Улиците ставаха все по-тесни и по-тъмни. Облаците над тях напълно бяха закрили
клонящото към заник слънце; тук— таме горяха старовремски газени фенери и осветяваха
мъгливия сумрак. Отново вървяха по калдъръмени улици, а тротоарите се бяха стеснили
толкова, че те бяха принудени да се движат един зад друг, сякаш прекосяваха въжен мост.
Единствено минувачите, които ту се показваха, ту изчезваха в мъглата, вдъхваха на Клеъри
увереност, че не е прекрачила някакъв портал във времето и не се е озовала в
недействителен град, плод на нейното въображение.
Най-сетне достигнаха каменен свод, извеждащ на неголям площад. Повечето магазини тук
вече бяха тъмни, макар че един насреща им все още не бе угасил надписа си, който с големи
златни букви казваше ANTIKVARIAT. На витрината имаше старовремски бутилчици с най-
различни субстанции в тях и полуотлепени етикети, върху които пишеше на латински. За
изненада на Клеъри Себастиан се насочи право натам. За какво ли им бяха притрябвали
стари шишенца?
В мига, в който прекрачиха прага, тя напълно забрави учудването си. Магазинът беше слабо
осветен и миришеше на нафталин, но беше претъпкан до пръсване с невероятно
разнообразие от непотребни (а и не само непотребни) вещи. Красиви небесни карти се
бореха за място със солници и пиперници във формата на фигурките от астрономическия
часовник. Имаше цели камари празни кутии от тютюн и пури, марки в стъклени шкафове,
фотоапарати, изработени отдавна в Източна Германия и Русия, прекрасна купа от шлифован
изумруденозелен кристал стоеше до купчина стари календари с петна от влага, а над главите
им бе провесено старинно чешко знаме.
Проправяйки си път между камарите, Себастиан се запъти към дъното на магазина и Клеъри
изведнъж си даде сметка, че онова, което бе взела за манекен, всъщност бе възрастен мъж с
лице, набръчкано като стар чаршаф. Кръстосал ръце, той бе облегнал гръб на тезгях, в чиято
стъклена витрина бяха изложени купища антични бижута, лъскави мъниста, мънички
чантички със закопчалки от скъпоценни камъни и цели редици копчета за ръкавели.
Себастиан каза нещо на чешки и мъжът кимна, като хвърли подозрителен поглед на Джейс и
Клеъри и ги посочи с брадичка. Очите му, забеляза Клеъри, имаха тъмночервен цвят. Тя се
съсредоточи и започна да маха магическия прах, който го покриваше.
Не беше лесно, защото той полепваше по него като мухоловка. В крайна сметка успя да го
свали само толкова, колкото да види, откъслечно и за кратко, истинското същество,
застанало пред нея. Високо и с човешка форма, то имаше сива кожа, рубиненочервени очи,
уста, пълна с остри зъби, които стърчаха във всички посоки и дълги, змиевидни ръце, които
завършваха с подобни на змиорка глави — тесни, зъбати и зли на вид.
— Демон ветис — прошепна Джейс в ухото й. — Те са като дракони. Обичат да трупат
лъскави неща. Боклуци, бижута — за тях няма разлика.
Себастиан ги гледаше през рамо.
— Това са брат ми и сестра ми — каза след малко. — Можеш да им имаш пълно доверие,
Мирек.
По тялото на Клеъри пробяга лека тръпка. Не й харесваше идеята да се преструва на сестра
на Джейс, дори и пред един демон.
— Това не ми се нрави — каза демонът. — Каза, че ще си имаме работа само с теб,
Моргенстърн. И макар да знам, че Валънтайн имаше дъщеря — тук той наклони глава към
Клеъри, — знам също така, че имаше само един син.
— Осиновен е — нехайно обясни Себастиан и махна към Джейс.
— Осиновен?
— Ще установиш, мисля, че дефиницията на съвременното семейство се променя със
забележителни темпове — подхвърли Джейс.
Демонът Мирек не изглеждаше впечатлен.
— Това не ми се нрави — повтори той.
— Но това ще ти се понрави — каза Себастиан и извади от джоба си здраво завързана кесия.
След като я развърза, той я обърна и изсипа съдържанието й върху тезгяха — отвътре
изпаднаха бронзови монети, които се затъркаляха с дрънчене по стъклото. — Монети от
очите на мъртъвци. Сто. Е, имаш ли онова, за което се бяхме разбрали?
Зъбеста ръка изпъпли върху тезгяха и внимателно хвана една монета. Червените очи на
демона пробягаха по купчинката.
— Всичко добре, но това не е достатъчно, за да ти купи каквото търсиш. — Той махна с
ръката си, гънеща се като змия, и над нея се появи нещо, което на Клеъри й заприлича на
парче кварц, само дето беше по-лъскаво и по-сияйно, кристално ясно и красиво. Тя се сепна, осъзнала, че това е материалът, от който се изработваха серафимските ками.
— Чист адамас — заяви Мирек. — Небесната материя. Безценен.
Гняв припламна върху лицето на Себастиан като светкавица и за миг Клеъри видя свирепото
момче, което се криеше отдолу… същото, което се бе смяло, докато Ходж издъхваше. После
всичко отмина.
— Но нали се споразумяхме за цената.
— Споразумяхме се и да дойдеш сам — напомни Мирек. Очите му се върнаха на Клеъри и
Джейс, който не бе помръднал, ала от когото се излъчваше контролираната неподвижност
на котка, готова за скок. — Ще ти кажа как можеш да ми доплатиш. С къдрица от красивата
коса на сестра ти.
