— Какво става? — попита Изабел и се протегна, прозявайки се. — Защо всички зяпате канал
Пентаграма?
— Почакай малко и сама ще видиш — мрачно отвърна Алек.
Изабел сви рамене и се загледа заедно с останалите. Пред очите им белият дим се завихри,
все по-бързо и по-бързо — същинско миниатюрно торнадо, което прелетя през
пентаграмата, оставяйки след себе си следи от изгорено, които изписваха думите:
„РЕШИХТЕ ЛИ ВЕЧЕ?”
— Хм — каза Саймън. — Цяла сутрин ли го прави?
Магнус вдигна ръце във въздуха. Носеше кожени панталони и риза, върху която имаше
зигзагообразна металическа светкавица.
— И цяла нощ.
— И задава един и същи въпрос?
— Не, всеки път е различно. Понякога ругае. Азазел явно е решил да се позабавлява.
— Може ли да ни чуе? — Джордан наклони глава на една страна. — Хей, демоне!
Огнените букви се пренаредиха.
„ЗДРАВЕЙ, ВЪРКОЛАКО.”
Джордан отстъпи назад и погледна Магнус.
— Това… нормално ли е?
Магнус изглеждаше дълбоко нещастен.
— Най-категорично не е нормално. Никога не съм призовавал демон с могъществото на
Азазел, но дори така… Изчел съм всичко по тази тема и никъде не откривам нещо подобно
да се е случвало преди. Положението започва да излиза от контрол.
— Азазел трябва да бъде отпратен — заяви Алек. — За постоянно. — Той поклати глава. —
Джослин като че ли беше права. Призоваването на демони не може да доведе до нищо добро.
— Почти съм сигурен, че и аз съм резултат от призоваване на демон — отбеляза Магнус. —
Алек, правил съм го стотици пъти. Не виждам защо сега да е различно.
— Азазел не може да излезе, нали? — попита Изабел. — От пентаграмата, имам предвид.
— Не — увери я Магнус. — Но не би трябвало да е в състояние да прави и нищо от това,
което прави в момента.
Джордан се приведе напред, сложил длани върху коленете на сините си дънки.
— Как е в ада, мой човек? — попита той. — Горещо ли е или студено? Чувал съм и двете.
Отговор не последва.
— Страхотно, Джордан — обади се Мая. — Мисля, че го подразни.
Джордан докосна ръба на пентаграмата.
— Може ли да предсказва бъдещето? Е, демоне, групата ни ще се прочуе ли?
— Това е демон от Ада, не кристална топка, Джордан — сопна се Магнус. — И не се
приближавай до очертанията на пентаграмата. Призовеш ли демон, той е прикован в
границите на пентаграмата и не може да излезе, за да ти навреди. Ала прекрачиш ли тези
граници, сам се поставяш в сферата на силата му…
В този миг димният стълб започна да се сгъстява. Магнус вдигна глава, а Алек се изправи
толкова рязко, че едва не събори стола си, докато димът постепенно придобиваше формата
на Азазел. Пръв изникна костюмът му — сребристосив, на райета, с елегантни ръкавели, а
после демонът сякаш го изпълни. Последното, което се появи, бяха огнените му очи. Той се
огледа наоколо с неприкрито удоволствие.
— Виждам, че цялата банда се е събрала. Е, взехте ли решение?
— Да — отговори Магнус. — Мисля, че в крайна сметка няма да имаме нужда от услугите
ти. Все пак, благодаря.
Думите му бяха последвани от мълчание.
— Сега можеш да си вървиш. — Магнус махна като за довиждане. — Чао.
— Не смятам така — любезно възрази Азазел и като извади носна кърпичка, се зае да лъска
ноктите си. — Възнамерявам да поостана. Тук ми харесва.
Магнус въздъхна и каза нещо на Алек, който отиде до масата и му донесе една книга. Магнус
я отвори и зачете на глас:
— Върви си, проклети дух. Върни се в царството на дим и пламъци, на пепел и…
— Това няма да ти свърши работа с мен — отегчено подхвърли демонът. — Опитай, ако
искаш. Аз ще бъда тук.
Магнус го погледна с пламнали от ярост очи.
— Не можеш да ни принудиш да сключим сделка с теб.
— Но мога да опитам. Не е като да имам нещо по-добре за пр…
Азазел млъкна, когато една позната фигурка се втурна в стаята. Беше Председателят Мяу,
плътно по петите на нещо, което приличаше на мишка. Пред ужасените погледи на всички в
дневната, котаракът притича през очертанията на пентаграмата и Саймън, тласкан повече от
инстинкта, отколкото от разума си, скочи в кръга след него и го сграбчи в ръцете си.
— Саймън!
И без да поглежда, разбра, че несъзнателният, изскочил от само себе си вик, е на Изабел.
Обърна се и я видя как запушва устата си с ръка, гледайки го с широко отворени очи. Те
всички го бяха зяпнали. Лицето на Изи беше побеляло от ужас и дори Магнус изглеждаше
уплашен.
„Призовеш ли демон; той е прикован в границите на пентаграмата и не може да излезе; за да
ти навреди. Ала прекрачиш ли тези граници, сам се поставяш в сферата на силата му…”
Саймън усети леко потупване по рамото. Докато се обръщаше, пусна Председателя Мяу,
който изхвърча от пентаграмата и се мушна под един диван в другия край на стаята.
Саймън вдигна очи. Внушителното лице на Азазел се бе надвесило над него. Толкова
отблизо Саймън съвсем ясно видя, че кожата му е набраздена, като мрамор, осеян с
пукнатини, видя и пламъците, дълбоко в хлътналите му очи. А когато Азазел се усмихна,
забеляза, че на върха на всеки от зъбите му имаше желязна игла.
Азазел изпусна дъха си и Саймън бе обгърнат от облак гореща сяра. Като през мъгла чуваше
гласа на Магнус, който ту се издигаше, ту се понижаваше, чу и как Изабел изпищя нещо.
