правил, преди да я срещне? Златните очи на Джейс омекнаха едва забележимо, сякаш
неизказаният въпрос се бе изписал на лицето й.
— Никога не ме е било грижа какво мислят момичетата за мен. Не и преди теб.
„Преди теб.” Когато Клеъри проговори, гласът й трепереше лекичко:
— Джейс, чудех се…
— Любовните ви прелюдии са отегчителни и дразнещи. — Себастиан се появи иззад
кадифената завеса; сребристата му коса беше влажна и разрошена. — Готови ли сте?
Клеъри се освободи от прегръдката на Джейс с пламнало лице; Джейс обаче изглеждаше
напълно спокоен.
— Ние сме тези, които те чакаха.
— Е, виждам, че сте намерили начин да убиете времето. А сега да вървим. Казвам ви, това
място адски ще ви хареса.
*
— Никога няма да си получа обратно депозита за щети, който оставих за този апартамент —
мрачно подхвърли Магнус.
Беше се настанил върху масата, между кутии от пица и чаши кафе, и гледаше как останалите
от отбора на добрите полагат всички усилия да разчистят опустошението, оставено от
появата на Азазел — димящите дупки, зеещи в стените, тъмната слуз, която се процеждаше
от тръбите на тавана, пепелта и другите зърнести черни вещества, които се бяха набили в
пода. Председателят Мяу се бе изтегнал в скута на Магнус и мъркаше. Самият Магнус не
вземаше участие в почистването, защото именно заради него апартаментът му едва не беше
унищожен; Саймън не вземаше участие в почистването, защото след случилото се в
пентаграмата никой не знаеше точно как да се държи с него. Беше се опитал да говори с
Изабел, ала тя бе размахала заплашително една четка в лицето му.
— Имам идея — каза Саймън, който седеше до Магнус, подпрял лакти на коленете си. — Но
няма да ви хареса.
— Мисля, че ще се окажеш прав, Шъруин.
— Саймън. Името ми е Саймън.
— Все тая. — Магнус махна с изящната си ръка. — Каква е тази идея?
— Нося знака на Каин. Което означава, че нищо не може да ме убие, нали така?
— Ти можеш да се убиеш — подхвърли Магнус, не особено услужливо. — Доколкото знам,
злополука с неодушевен предмет също може да те убие. Така че ако възнамеряваш да се учиш
да танцуваш ламбада върху хлъзгава платформа над трап, пълен с ножове, не те съветвам да
го правиш.
— Дотук бях с плановете ми за тази събота.
— Но иначе нищо друго не може да те убие — продължи Магнус. Той бе отместил очи от
Саймън и сега гледаше Алек, който се бореше с една четка. — Защо?
— Онова, което се случи с Азазел в пентаграмата, ме накара да се замисля. — Нали казахте,
че е по-опасно да призовеш ангел, отколкото демон, защото ангелите могат да те поразят на
място или пък да те изпепелят с небесен огън. Но ако аз го направя… — Гласът му заглъхна.
— Е, ще бъда в безопасност, нали?
Това определено привлече вниманието на Магнус.
— Ти? Да призовеш ангел?
— Би могъл да ми покажеш как. Знам, че не съм магьосник, но нали и Валънтайн го е
сторил. След като той е успял, защо и аз да не се справя? Искам да кажа, нали има и хора,
които могат да правят магии.
— Не мога да ти гарантирам, че ще останеш жив — предупреди го Магнус, ала в гласа му се
долавяше заинтригувана нотка. — Знакът е небесна защита, но дали те защитава и срещу
самото Небе? Дори аз не знам отговора на този въпрос.
— Не съм и очаквал да го знаеш. Но си съгласен, че от всички нас, аз вероятно имам най-
голям шанс, нали?
Магнус погледна към Мая, която тъкмо пръскаше Джордан с мръсна вода и се смееше,
докато той се дърпаше с негодуващ вик. Мая отметна къдравата си коса назад, оставяйки
тъмно петно върху челото си. Изглеждаше толкова млада.
— Да — съгласи се неохотно Магнус. — Вероятно е така.
— Кой е баща ти? — попита Саймън.
Очите на Магнус отново се спряха върху Алек. Бяха златистозелени и също толкова
непроницаеми, колкото и очите на котарака в скута му.
— Това не е най-любимата ми тема, Смедли.
— Саймън — поправи го Саймън. — Ако ще умирам за теб, можеш поне да запомниш името
ми.
— Няма да умираш за мен. Ако не беше Алек, щях…
— Какво?
— Присъни ми се сън. — Очите на Магнус бяха станали още по-далечни. — Видях град от
кръв, с кули от кости, а кръвта се лееше като вода из улиците. Може би ще успееш да спасиш
Джейс, дневни вампире, но не можеш да спасиш света. Приближава мрак. „Земя мрачна като
самата тъмнина; земя на мрачна сянка и без никакъв ред, гдето виделото е като тъмнина.”*
Ако не беше Алек, щях да се махна оттук.
* Йов 10:22 — Бел. прев.
— И къде щеше да отидеш?
— Бих се скрил. Бих изчакал всичко да отмине. Аз не съм герой. — Магнус вдигна
Председателя Мяу и го пусна на пода.
— Обичаш Алек достатъчно, за да останеш — каза Саймън. — Това също е геройство.
— Ти обичаше Клеъри достатъчно, за да съсипеш целия си живот заради нея. — В гласа на
Магнус имаше нетипична за него горчивина. — И виж докъде те докара това. — Той повиши
глас: — Хей, вие, я елате тук. На Шелдън му хрумна нещо.
— Кой е Шелдън? — попита Изабел.
Пражките улици бяха студени и тъмни и макар че Клеъри бе увила прогореното палто около
себе си, мразовитият въздух като че ли заглушаваше песента на кръвта във вените й и
уталожваше въодушевлението от битката. Купи си чаша греяно вино, за да се пребори със
