— Не. — Съжалението в гласа ѝ беше толкова осезаемо, че въздухът в кухнята натежа. — Но беше повече от очевидно, че нещо не е наред с него.
Нейтън забеляза, че изражението на Илзе става по-сурово.
— Ти къде беше? Яздеше ли? — попита той и изпита облекчение, когато майка му кимна. Тя яздеше почти всяка сутрин от раждането си досега. Така Нейтън и Камерън разбираха дали е добре със здравето. Нейтън погледна целенасочено към чинията ѝ на масата, но Лиз поклати глава.
— Не. Отивам да си легна.
— Кой се обади? — попита Хари.
— Каролин от пощата.
— Значи слуховете са стигнали до града.
— Да, така изглежда.
— Какво искаше?
— Същото като всички останали. Каза, че можем да разчитаме на помощта ѝ. — Лиз поклати глава. — Но онова, което я интересуваше, е какво точно се е случило.
Тя огледа масата, сякаш очакваше отговорът да се появи пред тях, но Нейтън видя само объркани лица и нищо повече.
— Какво казваш на хората? — попита най-накрая той.
— Не знам. Не знам какво да им казвам. — Лицето ѝ се набръчка. — Ще се опитам да поспя. Ще се видим утре сутринта.
Лиз ги остави. След малко Кейти стана и започна да разтребва чиниите.
— Какво правихте двамата със Саймън, чичо Хари? — попита Зандър.
— Проверявахме няколко от североизточните сондажни кладенци. Благодаря, Кейти… — Хари ѝ подаде чинията си. — Излязохме, преди да се съмне, така че не се засякохме с Кам.
— Районът е голям — каза Нейтън. — Справихте ли се с всичките, или имате нужда от помощ?
— Мисля, че се оправихме — отвърна Хари. — Аз се заех с източната страна, а Саймън със северната.
„Точно така се прави — трябва да се разделят, за да свършат работата“, каза си Нейт. Така покриваха допълнително сто километра, дори това да означаваше, че ще работят сами. Вероятно не се бяха видели през целия ден. Погледна Саймън и Хари и се зачуди защо му хрумна подобна мисъл.
Бъб пресуши чашата си с вода.
— Много е странно, че Кам е отишъл до гроба. Прилича малко на онази история за истинския работник.
— Бъб, приятелю, стига — рече Хари, като издаде гърлен звук.
Саймън се намръщи и погледна най-малкия брат в семейството.
— Каква е тази история?
Хари поклати глава.
— Нелепа.
— Не. — Бъб кимна към Нейтън. — Давай, разкажи я, знаеш я добре. За лагерния огън и пътниците.
— Не — отвърна той.
— Сещаш се за коя ти говоря. За онази с конете.
— Да, знам. — Нейтън усети Илзе да се помества на стола си. — Но не сега.
— Как започваше? Ставаше въпрос за някаква група мъже — простена брат му. — Така и не мога да я запомня добре. Просто го направи, Нейт, мътните го взели! Разкажи я или аз ще я разкажа.
Кухнята утихна и англичаните се изпълниха с очакване. Нейтън въздъхна.
— Това е просто една глупава легенда, която разказват на тукашните деца — започна той. — Предполага се, че се е случило през деветдесетте години на деветнайсети век и работникът не е бил точно работник, а крадец на добитък.
Кейти беше спряла водата в мивката и се беше заслушала.
— Той бил част от банда — продължи Нейтън. — Заедно с хората му видели цялото това огромно пространство, което собствениците нямало как да наглеждат постоянно, и решили да изкарат пари от него. Не смятали да предприемат нещо кой знае колко сериозно, просто се придържали към главните пътища и крадели загубилите се крави, на които се натъквали. Щом съберели достатъчно, отивали в Аделаида. Прикривали таврото7, ако можели, или ги продавали евтино, ако не можели.
Нейтън млъкна.
— Но един ден конете полудели — подкани го да продължи Бъб.
— Да, благодаря, приятелю — намръщи се Нейт. — Един ден, докато се навъртали в този район, започнали да имат проблеми с конете си. Животните се поизнервили, сещате се, станали трудни за контролиране, сякаш били изплашени. Конят на нашия работник бил най-зле и той едва успявал да се задържи на него. Затова решил да приключи работата си за деня и да разпъне лагера, докато останалите се занимавали с откраднатия добитък. — Нейтън замълча пак. — Според легендата, останал сам за не повече от час. Когато хората му се върнали, видели постелката му разстлана, имало и запален огън.
— Чайникът също бил сложен, но водата се била изпарила — включи се Бъб. Той снижи глас, за да придаде повече тежест на думите си: — От работника обаче нямало и следа.
Бившите туристи погледнаха отново Нейтън, който сви рамене.
