Изгубеният полностью

Нейтън погледна собствената си риза, която все още беше червена от праха, когато една сянка мина покрай прозореца му. Илзе. Силуетът ѝ се очерта в полумрака навън. Тя се протегна, за да свали чаршафите от простора. Те се гърчеха и плющяха на вятъра, сякаш някой бягаше върху тях. Нейтън погледа още малко, после остави ризата на брат си обратно на дивана и излезе, за да поговори със съпругата му.

Погледът на Илзе веднага се спря на червения прах, полепнал по дрехите му. Той някак си личеше повече отвън, отколкото в кухнята. Нейтън забеляза, че съпругата на брат му се чуди откъде е дошъл, докато стискаше една щипка.

— Ще ги сложа в пералнята — обеща той.

Илзе не каза нищо, само се обърна отново към чаршафите.

— Илзе, извинявай, че разказах онази глупава история за работника на вечеря. Не исках да те разстройвам.

Тя отмести един от чаршафите, за да може да вижда девера си.

— Не съм разстроена заради историята, Нейтън.

— Да, предполагам, че не си.

Илзе се протегна, за да свали една калъфка за възглавница. Ако се съдеше по десена, вероятно беше на едно от момичетата.

— Остави ги — рече Нейтън. — Не е нужно да прибираш прането сега.

— Напротив. Това са нещата на Ло. Навън са от вчера.

— В такъв случай вече е прекалено късно. — Чаршафите изсъхваха пет минути след като ги простреш навън. Сега платът беше покрит с песъчинки, които се бяха трупали по него от два дни. — Ще трябва отново да се изперат. Остави ги засега.

— Не.

— Тогава ми позволи да ти помогна.

Илзе като че ли искаше да се възпротиви, но накрая сви рамене и се предаде.

— Благодаря. — Тя завъртя една щипка между пръстите си. — Нейтън, какво мислиш, че се е случило с Кам?

Той дръпна един чаршаф от простора и не отговори веднага.

— Случайно ли се е отдалечил от джипа? — Илзе се взираше в щипката в ръцете си. — Или нарочно го е направил?

— Не знам.

— Но ти си бил там. Какво видя?

— Дойде едно ченге от Сейнт Хелънс, което обобщи всички варианти…

— Наясно съм с това — прекъсна го тя. — Питам теб. Моля те.

Нейтън въздъхна. Чаршафите плющяха около тях, докато ѝ разказваше всичко, което знаеше, и по някое време я забеляза, че леко сбърчи вежди. Илзе слушаше предимно без да говори, с навлажнени очи и здраво стиснати устни. Прекъсна го само на два пъти — първия, когато ѝ разказа за плитката дупка в основата на надгробната плоча, и втория — когато спомена зарязаните провизии и водата в джипа на Камерън. Накара го да ѝ обясни отново това. Втория път също не намери повече смисъл в постъпката на съпруга си.

Нейтън наблюдаваше Илзе през цялото време, докато говореше. Вече бяха минали десет години оттогава, но понякога, на правилната светлина, тя все още приличаше на онова момиче, което беше срещнал зад бара в кръчмата една вечер. Тогава той — един сравнително редовен клиент на заведението — също беше различен. Всъщност, ако трябваше да бъде честен, прекалено често изминаваше дългия път дотам, когато раната от развода му все още беше прясна.

Съпругата му — бившата му съпруга, документите тъкмо бяха пристигнали — си беше заминала по „Баламара Трак“ година по-рано, като отведе със себе си петгодишния Зандър и дори не погледна назад. Оказа се, че не е имала намерение да се съобразява с правото му да общува с детето си, както първоначално се бяха разбрали.

Нейтън беше обещал на сина си да му се обажда всеки ден в Бризбейн, но не успяваше да се свърже с него прекалено често, за да отдаде това на съвпадение. Когато най-накрая извадеше късмет, Зандър го извикваха, преди двамата да успеят да си поговорят, и в ухото на Нейтън прозвучаваше сигналът „свободно“. Джаки беше трудна за откриване в дните с предварително уговорените посещения. Нейтън си казваше, че вероятно има нужда от време, за да свикне с новия си живот, и ѝ осигуряваше такова — много повече от разумното — но накрая не издържа. Когато влезе в кръчмата в Баламара през онази вечер, тъкмо се беше разделил със сериозна сума, която бе платил, за да наеме семеен адвокат.

Разстоянието между него и сина му го караше да се чувства тъжен, а хонорарът на адвоката му — беден. През онази вечер беше отишъл в кръчмата без някакви очаквания нещо да се промени. Нямаше голяма полза от това да пиеш бира в празно питейно заведение.

Там обаче срещна нея.

Илзе бе единствената зад бара, а Нейтън — единственият пред него. Тя му сервира с усмивка и той ѝ се представи. След това седнаха един срещу друг и се заговориха. Илзе му сподели, че работи в кръчмата точно от три седмици и един ден. Пристигнала в града с раница на гръб преди три седмици и два дни. Била холандка, но следвала екология в Канада. Илзе го учеше да произнася името ѝ с мекия си мелодичен акцент, наведена над бара.

— Ийл-са — направи поредния опит Нейтън и тя му се усмихна.

— Почти успя.

Той продължи да опитва, докато не изрече името ѝ както трябва.