— Бъб е прав. От нашия човек нямало и следа, нито пък имало следи от борба. Кобилата му все още била завързана, но хлабаво. Тя се дърпала и тресяла, както правят конете, когато искат да избягат. Хората на работника се разделили и обиколили района, но не могли да го открият. Търсили, докато се стъмнило, но не намерили нищо. Изчакали го да се прибере на следващия ден, но тъй като работникът не се върнал, трябвало да продължат заради откраднатия добитък. Два дни по-късно обаче се натъкнали на едно семейство, което пътувало на север, и ги попитали дали не са виждали техния спътник. Хората били малко неспокойни, но накрая им позволили да надникнат в каруцата. Там, увито в одеяло, лежало тялото на работника. Семейството обяснило, че го намерили мъртъв преди три дни и на сто километра на юг. Натоварили го в каруцата, за да го откарат в най-близкия град, където можело някой да го разпознае. Казали, че го намерили легнал край пътя, по него нямало следи от наранявания; човекът не носел храна и вода, нито пък някакви принадлежности в себе си.
— Но ако са казали истината, то работникът е бил намерен мъртъв в същия ден, в който е изчезнал. — Бъб се отпусна на стола си. — И прекалено далеч, за да е стигнал пеша дотам или пък дори на кон, така че въпросът е как се е озовал на онова място?
Саймън погледна Кейти, която протегна ръцете си в гумени ръкавици и сви рамене. Англичанинът поклати глава.
— Не знам.
— Е, и онези момчета не можели да си обяснят как се е случило това — продължи Нейтън. — Паникьосали се, заровили го на място и с това всичко трябвало да приключи. Но продължили да се носят слухове, че някои са виждали мъртвия работник да върви в една или в друга посока по пътя, че са го забелязвали през нощта и какво ли още не. Накрая работниците започнали да отказват да идват тук, защото смятали, че мястото е прокълнато. Последвала поредица от злополуки. При това сериозни. Няколко души загинали. Ситуацията толкова се усложнила, че на тогавашния собственик на имота му се наложило да сложи надгробна плоча в опит да прекрати всички тези приказки за призраци и различни слухове. Но не успял. Според легендата, ако разкопаеш гроба, в него няма да намериш нищо. Говори се, че е празен.
Единственият звук, който се чуваше в кухнята, беше тиктакането на часовника. Двамата бивши туристи се бяха ококорили срещу Нейтън.
— Глупости — прошепна Саймън.
— Естествено — съгласи се фермерът. — Това е просто една страшна история.
— Въпреки това е доста странна. Този човек е изчезнал, а после трупът му се е появил на километри от онова място.
— Така е. Е, недейте да се вълнувате много, защото не е истина… — започна Нейтън, но замълча, когато Илзе стана рязко и столът ѝ изстърга по пода. Тя отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но бързо я затвори, обърна се и излезе от кухнята.
Настъпи тишина.
Столът на Бъб изскърца, когато се отпусна на него. Бъб поклати глава.
— Хубава история, Нейтън.
С края на историята приключи и вечерята. Саймън стана, за да помогне на Кейти. Двамата си зашушнаха нещо, докато семейството се разотиваше по стаите си. Нейтън забеляза, че англичанинът прошепна нещо на приятелката си и после го изгледаха, преди да извърнат поглед.
— Майка ти даде на Зандър старата ти стая, така че ти кажи къде искаш да спиш — рече Хари, когато стана от масата. — Бунгалата за персонала са празни, но климатиците не работят.
В бунгалото щеше да се чувства като затворен в консервена кутия.
— Ще спя на дивана. — Нейтън надникна в хладилника за бира.
— Провери в хладилната камера, ако не намериш вътре — каза му Хари.
— Мамка му! — Нейтън се изправи и затвори хладилника.
— Какво има?
— Нищо. Просто си спомних нещо.
Хладилната камера в собствената му къща не работеше добре от известно време и след няколко седмици на чакане най-накрая щеше да пристигне техник, който да я поправи. Когато отвори тежката врата на голямата семейна хладилна камера, долепена до кухнята, Нейтън си спомни, че човекът щеше да дойде днес. Техникът щеше да влезе и сам, но на него му се искаше да си е вкъщи. Щеше да се опита да му се обади.
„С тази камера поне няма проблем“, помисли си Нейт, когато влезе вътре и кожата му настръхна. Постоя около минута насред промишлените количества замразена храна, за да се наслади на температурата, преди да си вземе бира от един рафт.
Върна се в кухнята и надникна в съседния склад. За негово облекчение, беше добре зареден. Не че очакваше друго, но ако Камерън е бил разсеян напоследък, Нейтън трябваше да го провери, защото не биваше да се рискува с количеството запаси. Складът приличаше на собствения му у дома, а именно на квартален магазин. На рафтовете бяха наредени ориз, макарони и консерви, които щяха да стигнат за няколко месеца. По стените бяха залепени списъци, от които да се следят количествата от всеки продукт. Всички бяха двуцифрени.
