— Помня, че Джена беше по-голяма от Кам — каза той. — Мисля, че тогава беше на двайсет.
По онова време Камерън беше попаднал в онази преходна фаза, която правеше младежите особено непохватни. Когато облечеше училищната си униформа, гладкото му лице и сресаната му коса го правеха да изглежда като тийнейджър. С работните си дрехи от фермата пък можеше да го сбъркат с истински мъж заради заякналите му от физическата работа гръб, рамене и ръце. На променливата светлина от огъня и през мъглата, причинена от алкохола, приличаше и на двете.
— Повече от ясно беше, че Кам има интерес към Джена — продължи Нейтън. — Няколко души споменаха, че тя има приятел във фермата, но тъй като това не я притесняваше, не притесняваше и нас. Джена се беше отдръпнала от другите на партито и прекара почти цялата вечер само в компанията на Кам.
Нейтън вече беше изпил няколко питиета, когато отново погледна към двойката. Джена седеше на пясъка до лагерния огън, облегната на краката на Камерън. Той ѝ каза нещо и тя се засмя. После ѝ каза още нещо и тя наклони глава назад, за да приближи лице до неговото. С една ръка държаха бутилки с бира, а с другата се бяха хванали.
Когато Нейтън ги погледна отново, те вече се целуваха. Камерън галеше с една ръка наполовина сплетената коса на Джена. Нейтън се запита дали да не поговори с брат си по мъжки, но подозираше, че Кам няма да му се зарадва. В този момент Джаки се надигна на пръсти и му прошепна в ухото, че е време да вървят.
Нейтън хвърли ключовете за джипа на Камерън и му каза или да закара Джена в града по-късно, или да се увери, че някой друг ще я изпрати. След това двамата с Джаки потеглиха към празната къща на свой приятел с цялата скорост, която развиваше червеният джип на Джаки.
Нейт погледна Зандър в огледалото за обратно виждане.
— Тръгнах си от партито с майка ти, за да се уверя, че ще се прибере жива и здрава в града…
Бъб се изхили, а синът му се направи, че не забелязва.
— … а на следващата сутрин се натъкнахме на няколко хлапета от партито — една позната на Джаки и две момчета от „Атертън“. Всички говореха как, след като сме си тръгнали, Кам и Джена… — Видя физиономията на Зандър и се поколеба дали да продължи.
— … са се натискали? — помогна му Бъб от предната седалка.
— Да. Благодаря, Бъб.
Нейтън си спомняше, че тогава им беше много забавно. Всички се смяха. Камерън Брайт, прибрал се у дома за ваканцията, беше успял да забие туристка зад дюните.
— Та това беше всичко. Разнесоха се малко слухове наоколо, както си беше в реда на нещата след такова парти — продължи с обясненията Нейт. — Заварих Кам да спи в джипа с доста доволно изражение. Джаки тръгна да търси Джена, а ние двамата се прибрахме.
По-късно Джаки му бе разказала, че Джена е спала в общежитието на кръчмата с още няколко от редовните работници. Била тиха на път към фермата. Даже малко по-мълчалива от обикновено. Вероятно се чувствала засрамена. Определено я измъчвал тежък махмурлук. Но била напълно добре. Не ѝ споменала за Камерън и Джаки не я попитала.
— През целия ден всичко беше наред — продължи Нейтън.
На път за фермата Кам се беше хилил като идиот на предната седалка до Нейтън. И продължи да се хили до следващия следобед, преди да дойде обаждането.
— А после? — попита Зандър.
— После Джена каза, че вече не била добре.
Карл Брайт беше затворил телефона, обзет от най-страховития си гняв. Беше го обладала добре познатата леденостудена ярост, която го правеше напълно непредсказуем и от която Нейтън стъпваше на пръсти около него. Той беше повикал двамата си по-големи синове.
— Вие двамата. Елате тук.
Нейтън и Камерън бяха изпълнили заповедта на баща си на мига. Бяха застанали с гръб до стената, докато Карл сочеше телефона. Когато им бе заговорил, гласът му им се бе сторил още по-страшен заради мекотата в него.
— Какви глупости чувам за някакво момиче?
Потопен в спомена, Нейтън се загледа в пътя. Бъб го наблюдаваше от съседната седалка, а Зандър се бе навел между тях. Опита се да прогони старото чувство, което пропълзяваше в него, но не успя напълно.
— Очевидно слуховете от партито бяха започнали да се разпространяват — продължи Нейтън. — Приятелят на Джена разбрал какво е станало между нея и Кам и както сами можете да се сетите, не беше никак доволен. — Нейтън млъкна за минута. — Първото, което направили, било да отидат в болницата в града…
Там Джена разговаряла с младия Стив Фицджералд, тогава значително по-невинен, докато навлизаше в първата работа в живота си — назначението в Баламара. След това двамата с приятеля ѝ прекосили улицата и отишли в полицейския участък, където над чаша чай поговорили с тогавашния сержант. Не бил Глен, а друго ченге, което донякъде приличало на него. След като си тръгнали, полицаят се обадил във фермата на Брайт като услуга на един местен към друг. Нейтън все още помнеше изражението на Лиз, когато бе научила какво се е случило — на него бяха изписани нюансите само на две емоции: ужас и отказ да повярва.
— Какво е казала тази Джена на полицията? — попита Зандър.
