— Джена Мур — каза Бъб от предната седалка. — Това е жената, заради която всички се притесняват.
— Чувал ли си нещо за тази жена? — попита Нейтън.
Онази история се разигра, когато Бъб бе малък. Тогава беше — пресметна годините Нейтън — само на седем.
Брат му сви рамене.
— Чувал съм това-онова.
Нейтън осъзна, че Бъб и Зандър го гледат с очакване. В това време една крава изскочи на пътя им. Нейт намали, за да я остави да мине, но тя спря на място, обърна глава и погледна към тях. Нейтън изчака още малко, преди да надуе клаксона. Кравата пак не помръдна. Само примигваше бавно насреща му.
— Господи! Ще се върна след секунда — ядоса се Нейтън.
Дръпна ръчната спирачка, слезе от джипа и тръгна бавно към животното. Това беше достатъчно, за да го накара да се размърда. Малкото стадо, което чакаше от другата страна на пътя, последва примера на кравата. Нейтън по навик ги изгледа преценяващо. Сториха му се здрави и охранени. „Камерън… по-скоро Бъб, Хари или който ще да е — бързо се поправи той — няма да има проблем да намери пазар за тях, когато му дойде времето.“
— Та — прикани го нетърпеливо Зандър, когато се върна в джипа — коя е Джена Мур?
Нейтън се съсредоточи върху пътя, докато шофираше. Осъзна, че никога досега не беше разказвал тази история на глас — не го бяха карали да го прави — и изведнъж се зачуди откъде да започне.
— Случи се преди много години — подхвана най-накрая той. — Аз бях на деветнайсет, така че Кам трябва да е бил на седемнайсет. Да, на толкова беше, защото си спомням, че все още не бе пълнолетен.
Бъб изсумтя от предната седалка, видимо развеселен от намека, че в Баламара някой ще следи с истински ентусиазъм за възрастта ти, преди да ти сервира алкохол.
— Беше някъде по това време на годината — продължи Нейтън. — Седмицата между Коледа и Нова година, когато всички, които се връщат отнякъде, вече са си у дома. Хлапетата от близките имоти се бяха прибрали от училищата, университетите, работата си в големите градове или с каквото там се занимаваха.
Камерън се беше върнал за ваканцията от частното училище в Бризбейн, докато по онова време Нейтън се разкъсваше между работата в „Бърли Даунс“ и разгорещения флирт със златокосото съседско момиче Джаки Уокър.
— На дюните извън града щеше да има парти — продължи той. — Дори не си спомням кой го организира. Май бяха няколко от момчетата в „Атертън“. Както и да е, всички отидохме. Няколко хлапета, с които учехме в дистанционното училище, неколцина работници от фермите, туристи и други такива. Повечето от присъстващите бяха завършили училище и бяха по-скоро на моята възраст, отколкото на тази на Кам, но той беше добре дошъл. Така или иначе всички го познаваха.
Онази нощ си я биваше, спомни си Нейтън. Тя беше топла, но като по чудо не гореща, а мастиленото небе натежаваше от звезди, докато хлапетата паркираха пикапите и джиповете си в пясъка. Някой беше запалил лагерен огън и бе надул музиката. Раздаваха пиячка.
Нейтън беше отишъл на партито с Камерън. Веднага щом спря джипа, забеляза Джаки. Тя стоеше до огъня с някакво момиче, което се смееше на нещо и бавно сплиташе и разплиташе гъстата си коса на оранжевата светлина на пламъците. Двете пиеха бира. Джаки също го беше забелязала и го дари с една от усмивките, с които го даряваше напоследък. Нейтън едва не се препъна в бързината да слезе от джипа. Беше забравил, че Камерън е с него, докато брат му не се появи до рамото му и не хвърли високата си сянка на земята.
— Другото момиче, Джена, работеше във фермата на бащата на Джаки — обясни Нейтън. — Беше англичанка, тръгнала да обикаля страната с приятеля си. Наложило се той да остане във фермата да работи, затова беше дошла сама на партито с Джаки.
Според Нейтън се беше събрала добра компания, предвид живеещите в района. Нови бири се отваряха веднага когато старите свършеха, и се разнасяха смях и разговори на висок глас, когато приятели се виждаха очи в очи, в някои случаи за първи път от години. Едни пристигаха на партито, други си тръгваха; с напредването на вечерта напредваше и количеството изпит алкохол и много двойки — някои стари, други съвсем нови — решаваха да се усамотят в мрака на дюните за половин час. Нейтън чакаше своя миг. Нито той, нито Джаки щяха да се приберат по домовете си тази нощ, тъй като имаха планове и разполагаха с празната къща на техен приятел в града. Кам знаеше как да си отвори багажника на джипа, когато му се доспеше.
Нейтън си спомняше как беше прегърнал Джаки. Косата ѝ проблясваше на светлината от лагерния огън, докато му се усмихваше. Много добре знаеше какво да очаква по-късно и в този момент животът му се струваше прекрасен. Не се сещаше кога точно забеляза, че Камерън и Джена са заедно. Може би когато момичето се беше изправило, за да вземе бири за двама им, и бе протегнало ръце високо над главата си, за да разкрие голяма част от плътта си пред Кам. Джена определено знаеше, че той не я изпуска от поглед цяла вечер, затова много бавно отиде до хладилната чанта и също толкова бавно се върна и седна до него. Нейтън си спомняше добре този момент.
