Изгубеният полностью

— Че не е искала да прави секс с Камерън, но била прекалено пияна, за да го спре — отговори Нейтън.

В колата настъпи неловко мълчание.

— Казала е, че чичо Кам я е изнасилил? — изуми се синът му.

— Мисля, че тази дума не беше изречена на глас. Тогавашното ченге мислело, че Джена не е използвала подобно определение.

Лиз беше настояла веднага да откара Камерън в града, за да поговори със Стив Фицджералд и сержанта — дори със самата Джена, ако имаха тази възможност — за да се изчисти цялата тази каша. Карл не ѝ бе позволил. Момчето няма да играе по свирката на някаква надута кучка, която не знае какво иска, чу ли? Камерън беше блед като платно през цялото време. Никой не го попита какво иска той.

— Версията на Джена се беше разпространила из града точно за пет минути. Но… — Нейтън млъкна. Не отделяше поглед от прашния път. — Но много от нас бяха на онова парти. Видяхме какво се случи. Аз го видях и майка ти го видя, Зандър. Всички, които бяхме там, казахме едно и също.

До края на онзи ден дори хората, които не бяха присъствали на партито, смятаха, че са видели с очите си какво е станало. Все пак Джена беше с цели три години по-голяма от Камерън — едно хлапе, което беше в проклета училищна ваканция, за бога! Тя бе тикала алкохол в ръцете му цяла вечер, макар че, технически погледнато, той не беше достатъчно голям, за да пие. Освен това на партито присъстваха много момичета — разумни местни момичета, които не се поддаваха на глупостите на местните идиоти — така че, ако Джена не беше искала нещо да се случи с Камерън зад дюните, трябваше просто да извика и всичко щеше да бъде наред. Та тя дори му позволи да я закара в града след това. Ако ставаше въпрос за някое друго от тукашните момчета, тогава да, може би някой щеше да се усъмни. Но не и в Кам Брайт. Той беше едва хлапе, при това от добрите. Дори не беше достатъчно голям, за да знае какво изобщо прави там.

Нейтън стигна до един завой и джипът се разтресе, когато гумите минаха през неравен участък.

— Отваряй си очите — предупреди го Бъб. — Някъде тук спуках двете гуми онзи ден.

— Тук? — Нейтън вече можеше да различи върха на Леманс Хил в далечината. Погледна брат си. — Мислех, че си идвал от северното пасище, за да се срещнеш с Кам?

Минаха през дупка и той се принуди да върне поглед към пътя, когато целият джип се разтресе отново.

— Пътят беше прекалено песъчлив — обясни Бъб. — Наложи се да заобиколя. Има опасни участъци отпред, ще те предупредя, ако ги видя навреме.

Нейтън се опитваше да прецени къде точно брат му се беше включил в този път, когато Зандър го попита:

— Какво стана, след като Джена говори с полицията?

Той се замисли.

— Всъщност нищо.

— Нищо ли?

— Не. Искам да кажа, че един-два дни ни беше много напрегнато. Татко не беше никак доволен.

Карл Брайт нямаше нищо против да обижда синовете си, но никак не му харесваше някой друг да говори гадни работи за тях. Особено ако ставаше въпрос за Камерън.

— Но всичко утихна още преди да е започнало — обобщи Нейтън.

— Какво? Просто ей така? — намръщи се Зандър.

— Да, очевидно приятелят на Джена се беше успокоил. Джаки ми каза, че двамата отишли при баща ѝ, казали му, че мислили доста и искали да продължат, без да обръщат поглед към миналото. Дали му молбите си за напускане. На следващия ден си събрали багажа и заминали. И така свърши всичко.

Цветът на лицето на Камерън постепенно се беше възвърнал през следващата седмица. Срещу него не беше отправено официално оплакване и полицейското му досие бе останало неопетнено — факт, с който малко хора наоколо можеха да се похвалят. А и така беше честно, както се съгласиха всички. Нямаше да е справедливо добро хлапе като него да опропасти живота си заради някаква пияна туристка, която в махмурлука си се беше разкаяла за взетото решение.

Зандър се отпусна на седалката.

— И повече не е чул нищо за Джена?

— Поне аз не знам.

— Тогава защо сега се появява пак?

— Да, уместен въпрос.

„Както винаги, Камерън се е подготвил повече от необходимото“, помисли си Нейтън, докато стоеше на върха на Леманс Хил. Успяха да стигнат дотук с четири здрави гуми. Когато почвата стана по-песъчлива, двамата с Бъб слязоха от джипа и малко ги изпуснаха, за да не затънат. След това се изкачиха до върха и огледаха комуникационната кула, като присвиваха очи срещу слънцето.

Нейтън разбра почти веднага, че нямат нужда от инструкциите, които Кам беше разпечатал, преди да излезе от къщи в предпоследната сутрин от живота си, нито пък от по-голямата част от инструментите и оборудването, които беше събрал. Кулата на върха на Леманс Хил не беше сериозно повредена, а просто беше станала жертва на жестоките атмосферни условия. Трябваше само да я почистят добре от пясъка и да вържат няколко нови кабела. Работата въобще не беше за двама души, още по-малко пък за трима, така че, докато Нейтън работеше, синът му и брат му го гледаха.

— Подай ми онази малка отвертка, Бъб — каза той един час по-късно.