Изгубеният полностью

— Позволено му е — чу се гласът на Илзе от прага. Тя го дари с изморена усмивка. — Вечерята е почти готова. Започвайте да си подреждате нещата, момичета.

Ръцете на Нейтън може и да бяха чисти, но когато Илзе влезе в стаята, изведнъж осъзна, че ризата му мирише на пот, а косата му е цялата в прах. Затова отстъпи крачка назад, когато снаха му застана до календара. През годините беше разбрал, че нещата стават по-лесни за него, когато спазва дистанция помежду им.

Понякога се чудеше дали Камерън знае какво се беше случило между него и Илзе, пък макар и само един-единствен път. И да знаеше, брат му не го беше научил от него. Не можеше да отрече обаче, че се изкуши един-два пъти да му каже, когато Кам се бе държал като кретен. Брат му можеше да попита Илзе — той бе наясно, че Нейт се интересуваше от нея — но фактът, че не беше чул нищо по въпроса, го караше да мисли, че тайната им си беше останала тайна.

Нейтън направи всичко, което зависеше от него, за да я запази — нито веднъж не си отвори устата и стоеше на страна още от онзи ден, когато се натъкна на Илзе в кухнята през първата Коледа, след като бе отлъчен от обществото. Тогава нямаше никакви признаци, че празниците ще накарат някого да му прости, а Джаки се бе заинатила и отказа да пусне Зандър при баща му дори за няколко дни. Нейтън нямаше нищо против да полежи в някоя тъмна стая, завит презглава, но Лиз толкова настояваше да им гостува, че му беше по-лесно да се предаде, отколкото да продължава да спори с нея. Изморен от усилията и потънал в прах от пътуването, той влезе в кухнята, за да си вземе бира, и се натъкна на Илзе.

Тя се обърна към него с кана вода в ръката и Нейтън си помисли — за един безумен и спиращ дъха миг — че е дошла да го види. В този момент Камерън влезе в стаята и застана до нея. Нейтън се почувства така, сякаш са го ударили с юмрук в корема и са му изкарали въздуха.

— Вие двамата запознахте ли се? — попита брат му и на Нейтън му се стори, че дори му намигна.

Чувстваше се замаян и едва успя да кимне. Не пророни нито дума по време на вечерята, докато останалите разговаряха с новата приятелка на Камерън. На всеки опит да го заговорят той само изсумтяваше. Не искаше да се включва в разговора от страх гласът му да не го предаде.

След вечерята отиде в коридора и се зачуди дали просто да не си тръгне, когато Илзе го намери. Стояха сами един до друг, но не прекалено близо. Помежду им имаше благоприлично разстояние.

— Радвам се да те видя отново — каза тя.

— Аз също. — Той едновременно и го мислеше, и не го мислеше.

— Така и не се върна повече в кръчмата.

— Не.

Нейтън потри с ръка брадичката си и за момент му се прииска да седне и да ѝ разкаже всичко. Да ѝ сподели проблемите си, които толкова му тежаха. Да ѝ обясни колко трудни бяха последните няколко месеца за него, колко много съжаляваше за начина, по който постъпи с Кийт, и колко изплашен се чувстваше за бъдещето. Колко много му липсваше тя, Илзе. В този момент обаче някъде отвън се чу съвсем слабо гласът на Камерън. Нейтън си пое малка глътка въздух.

— Бях зает — рече вместо това.

— Така чух и аз. — Илзе чакаше да ѝ каже нещо повече, но след като не го направи, тя продължи: — Изглеждаш като човек, който е минал през много тежък период.

— Добре съм. — Гласът му го предаде и Нейтън преглътна. — Всичко ще бъде наред.

След това я погледна. Много добре знаеше какво трябва да направи. Извинението вече се оформяше в главата му, когато една врата в коридора се затръшна и двамата се стреснаха. Илзе се отдръпна една крачка от него, после на още една. Разстоянието помежду им беше станало прекалено голямо, за да разговарят тихичко.

— Не очаквах да те видя тук. — Тя се беше почувствала неудобно.

— Да. Ами Камерън ми е брат.

— Знам, но той каза… — Илзе замълча. — Нейтън, не знаех, когато се запознах с него. — Тя улови погледа му. — Съжалявам.

Той я погледна право в очите и сви рамене.

— Това наистина не ме притеснява.

Изражението ѝ стана по-сурово, а усмивката, която се появи на устните ѝ, закъсня няколко мига.

— Добре.

Нейтън си помисли, че Илзе навярно наистина не е знаела, че са братя, но Камерън определено беше наясно. Е, добре, тя беше голяма жена, а и Нейтън едва ли би могъл да заяви, че я притежава само след едно чукане в джипа му. И може би ужасно грешеше, но Камерън дори не изглеждаше толкова заинтересуван от нея, докато Нейтън не му се обади с молба за помощ… Очевидно беше сгрешил.

— Моля те, Кам. Има едно момиче. Много е симпатично. Работи на бара.

— О, да, виждал съм я. Хубава е.

Софи се роди десет месеца по-късно, а Камерън и Илзе се ожениха след още четири. Нейтън не отиде на сватбата. Вместо това шофира осемнайсет часа до Бризбейн. Появи се на прага на Джаки със споразумението за попечителство; после двамата се разкрещяха и не спряха, докато някой не повика полицията.