— Софи каза, че не сте останали дълго.
— Така е. — Илзе се засмя леко. — Разбрах, че идеята ми не е никак добра, още щом стъпихме там. Беше прекалено горещо. Ло се изплаши. Бързо ги качих обратно в джипа и ги прибрах у дома. Изминахме доста дълъг път, а прекарахме само пет минути на гроба, но така беше най-добре. Все пак после си устроихме пикник до конюшнята. Точно това трябваше да направим от самото начало.
Илзе се беше вторачила в картината на Камерън. Съвсем бавно направи крачка напред и застана още по-близо до платното.
— Кам никак не се зарадва, когато научи къде сме ходили — продължи тя.
Сега Нейтън не можеше да види лицето ѝ.
— Защо?
— Не му хареса, че съм завела момичетата толкова далеч. Каза, че мястото е прекалено изолирано и горещо по това време на годината. — Илзе се наведе, за да разгледа гъстата тъмна боя на гроба. Вдигна бавно ръка и протегна показалец. — Каза, че е опасно.
Пръстът ѝ застина на два сантиметра от платното.
— Малко е смешно — продължи тя с глас, който казваше, че не вижда нищо смешно в това. — Оказа се прав.
На сантиметър.
— Не, не пипай картината, мамо! — долетя ужасен глас от прага.
Нейтън се обърна и видя Софи да ги наблюдава със зяпнала уста. Илзе веднага сви пръсти в юмрук и се отдръпна.
— Картината на татко не трябва да се пипа — изрецитира детето.
— Знам. — Майка ѝ отстъпи назад и на лицето на момичето се изписаха едновременно облекчение и объркване. То забеляза бирата в ръката на Нейтън.
— Също така не се позволяват храни и напитки до нея.
— Да, и двамата го знаем, Соф — отвърна Илзе. — Никой не е докосвал картината, само я гледаме.
— На лош късмет е. Работникът ще се разгневи.
Майка ѝ имаше вид на човек, който се опитва да се сдържи и да не завърти очи. Успя на косъм.
— Мила, единственият човек, който се ядосваше от отпечатъци по картината, беше баща ти. Хайде, време е да си лягаш.
Софи хвърли последен предупредителен поглед на Нейтън и неохотно изчезна в коридора. Илзе тръгна след нея. На вратата се спря.
— Тя е права. Кам наистина мразеше някой да му пипа картината.
— В такъв случай по-добре да не се занимавам с нея.
Илзе кимна и излезе. Останал отново сам, Нейтън се свлече на дивана. Тъкмо щеше да отпие от бирата си, когато нещо привлече погледа му към тъмния прозорец. Канеше се да отпие глътка, но ръката му застина във въздуха. Нещо се беше променило. Нощта вече не беше толкова тъмна, колкото преди минута.
Той стана и отиде до прозореца. Видя собственото си отражение и сам не можа да отгатне какво казваше изражението му. Опита се да погледне навън в нощта. От мястото, на което беше застанал, му трябваше малко време, за да схване какво вижда.
Фарове, които пронизваха мрака. Чу тихо бучене. Джипът на Камерън работеше на безлюдната алея.
Бялата светлина беше ослепителна. Нейтън вдигна ръка, за да засенчи очи, но това не му помогна. Не виждаше нищо. Остана още малко на алеята. Не виждаше нищо и в джипа. Всъщност не виждаше нищо, освен конусите блестяща светлина.
Тръгна право към шофьорската врата и вече хващаше дръжката, когато се отвори. Вътрешните лампички светнаха. Те не бяха силни колкото фаровете, но на Нейтън пак му трябваше време, за да привикнат очите му.
Зад волана седеше Зандър.
— Господи! — Нейт свали ръка. — Изплаши ме.
Синът му не каза нищо, само седеше и се взираше през предното стъкло. Нейтън заобиколи предницата на джипа. Сянката му преряза идеалните лъчи светлина. Опита се да отвори предната врата. Беше заключена. За част от секундата се зачуди какво смята да прави Зандър. След малко синът му се наведе, отключи вратата и го пусна вътре.
— Не можа ли да изключиш фаровете? — примигна насреща му Нейтън. — Не виждам нищо.
Не получи извинение. Това беше нещо ново за него. Зрението му все още беше леко размазано, когато погледна към Зандър, който се беше отпуснал на седалката. За първи път в живота си Нейтън се запита какво ли щеше да го посъветва бившата му съпруга.
— Какво правиш?
— Нищо. — Навярно това беше отчасти истина.
Зандър не си беше сложил предпазния колан и скоростният лост беше изключен от скорост, а климатикът — включен. Момчето нямаше вид на човек, който възнамерява да пътува някъде.
— Добре. — Нейтън също се отпусна на седалката.
На призрачното сияние от фаровете забеляза петната от мъртви насекоми и изсъхнал прах на предното стъкло. След раждането на Зандър осъзна, че голяма част от нежеланието му да стане баща се дължи на страха. Той беше дълбоко вкоренен в него по начин, който Нейтън се опитваше да скрие. Не беше го споделил дори с Джаки. Вместо това винаги се питаше как би постъпил баща му в дадена ситуация и после — понякога с големи усилия — правеше точно обратното. Много често това означаваше да си затваря устата, затова реши и сега да направи същото.
