— Просто… — Тя се намръщи. — Знаех, че не ни наема заради Саймън. Имаше нещо в начина, по който ме гледаше. Та аз дори не съм учителка. — Младата жена вдигна поглед. — И му го казах. Саймън ми се ядоса по-късно, развика ми се, че трябвало да излъжа, за да получим работата. Но Камерън нямаше нищо против. Отговори, че ще е лесно. Обясни, че му е трудно да си намери хора, а имал нужда от помощ за момичетата. Ако някой попитал — съпругата му или друг — щял да каже, че имам необходимото образование. — Кейти сви юмруци в опит да се успокои. — Така че му дължах услуга още преди да съм започнала.
Нейтън се замисли за брат си и как се чувстваше самият той, когато трябваше да поиска нещо от него.
— На Саймън това не му ли е пречело? — попита той.
— На Саймън наистина му трябват парите. А Кам предлагаше добра надница. Повече, отколкото изкарвахме преди, при това плащаше на ръка. Затова се съгласихме. Вярвах, че всичко ще е наред. Така де, мислех си, че след като това е семеен имот, жена му и децата му постоянно ще са наоколо. И наистина всичко беше наред за около три седмици. Всъщност много по-дълго, отколкото очаквах.
— Какво стана след това? — намръщи се Нейтън. — Кам ти се е нахвърлил?
— Не. Не точно. Постъпи много умно, не мога да му го отрека. Винаги се държеше приятелски. Задаваше ми въпроси и наистина искаше да чуе отговора ми. Зачудих се дали не съм го преценила неправилно, но накрая той разбра какви ли не неща за мен. Какво харесвам, какво ме разсмива. Слабите ми места — например носталгията по дома. Често оставах насаме с него. Винаги имаше някаква разумна причина и нищо не се случваше. Просто се чувствах малко странно.
— Каза ли на някого?
— На Саймън, разбира се. Но на Саймън…
— Наистина му трябват парите. Да, това го разбрах.
— Каза, че трябва да избягвам да оставам насаме с Камерън, да се държа професионално и нямало да има проблеми. Нещо се случи на последната ни работа на запад. Нещо… — Кейти млъкна за миг. — … по-лошо от това. Там имаше един тип, който беше много настоятелен. Оплаках се и двамата със Саймън ни уволниха, затова той искаше този път да си мълча. Не разбираше какъв точно е проблемът, а и аз не можех да му го обясня. Спрях да му споделям и повече не ме попита.
— Ясно.
— Камерън започна да флиртува с мен. Да прави коментари. На сексуална тематика, нали се сещаш? Ако се почувствах неудобно, той се правеше на изненадан, сякаш съм си въобразила. Сякаш търся някакъв подтекст. — Тя поклати глава. — Само дето не си въобразявах. Нито пък го исках.
Кейти започна отново да мачка кувертюрата с пръсти. „Тя е много далеч от дома си“, помисли си Нейтън. Почти нямаше познати сред местните. За туристите беше добре, че бързо можеха да си намерят работа във фермите, но в някои отношения това ги правеше ужасно уязвими. Всички бяха наясно с това. Камерън беше наясно. Нейтън отново се замисли за онази туристка отпреди двайсет години, с нейната рошава плитка, блеснала в оранжево на светлината на лагерния огън. Позабравеният спомен изведнъж стана болезнено ясен и заплаши да се изплъзне и да го пореже, ако не внимаваше.
— Когато казах на Камерън, че не съм заинтересована, той се разсмя — рече Кейти. — Сякаш преигравам и не разбирам от шега. Или пък двамата играем игра, която знаем как ще завърши.
Сега яснотата на спомена понамаля.
— Казах на Саймън, че трябва да си вървим — продължи Кейти, — но той не искаше. Обмислих варианта дали да не си тръгна сама, но джипът и караваната са негови. Не можех просто да го зарежа тук. Бяхме заедно от три години. А и ме обича, просто не разбираше какво толкова става. Смяташе Кам за чудесен шеф. Хубаво било, че се държал приятелски. Защо не съм приемела това като комплимент? — Тя поклати глава. — Но Саймън не знаеше какво ми е на мен. Беше изтощително. Камерън беше край мен всеки ден. А и вече не му беше забавно. Продължаваше да се шегува, но усещах, че започва да се дразни. Сякаш ни беше прибрал в дома си, а аз не спазвах своята част от сделката.
— Съжалявам. — Нейтън не беше сигурен на кого говори.
Кейти наведе глава и той видя сълзи в очите ѝ.
