— Но е изглеждало като какво…? — Устата на Нейтън беше суха и сякаш пълна с песъчинки. — Като следи от грубост?
— Възможно е. Или просто от непохватност. Липса на опит дори. В някои ситуации на някои хора им остават синини, а на други — не. — Стив стисна устни. — Но точно това се опитвам да ти кажа. Във физическо отношение не беше възможно да се направи категорично заключение. Точно това съмнение помогна на Камерън.
Нейтън се надяваше да изпита облекчение, но това не се случи. Той премести тежестта си върху другия крак. Забеляза някакво раздвижване в предната част на къщата. Някакъв човек си тръгваше. Обърна се отново към Стив.
— Какво друго откри?
— Честно казано, нищо. Оставаше само нейната дума срещу неговата. — Лекарят видя как още няколко души излязоха навън и засенчиха очи на слънцето. — Гаджето ѝ — един много кротък англичанин — я беше убедило да дойде. Знам, че според повечето хора го е направил, защото е бил ядосан, но според мен не беше заради това. Той се тревожеше за нея, дори беше малко изплашен. Сякаш не знаеше какво да прави. Навярно наистина не знаеше — доколкото помня, учеше ботаника или нещо подобно. Спомням си го как примигваше насреща ми иззад очилата си, сякаш аз можех да оправя всичко. — Стив поклати глава. — Мисля, че отскоро бяха заедно. Както и да е, той изчака отвън, докато двамата с Джена разговаряхме, така че не чу какво ми каза тя.
— И какво ти каза тя?
— Вече знаеш. Чувал си историята. Напила се и започнала да флиртува с това хлапе, защото се чувствала отегчена, не познавала никого и била ядосана, че приятелят ѝ останал във фермата, вместо да дойде на партито. Камерън беше млад. — Стив се намръщи при спомена. — Джена ми каза, че го сметнала за безобиден. Всичко било просто за забавление, за да минава времето. А и имало много хора наоколо, така че се чувствала в безопасност. Спомням си много добре, че ми каза точно това.
Тълпата пред къщата се увеличаваше. Нейтън чуваше затръшването на врати на автомобили и запалени двигатели, но не погледна към тях. Продължи да слуша внимателно лекаря.
— След това Камерън предложил да я закара в града. — Сега гласът на Стив беше станал по-мрачен. — Джена била пила — тя ми призна. Чувствала се леко замаяна. Очевидно си е помислила, че я води до джипа си, но изведнъж осъзнала, че са сами на дюните. Той започнал да я целува, продължил онова, което започнали пред лагерния огън. Джена поискала да спре.
Стив погледна Нейтън.
— Камерън обаче не спрял. Знам, че тогава е бил само на седемнайсет, но не е бил дете, поне не във физическо отношение.
Нейтън си спомни телето, което се съпротивляваше под него. Коляно на правилното място, лакът. Лек натиск. Съпротивата можеше да се преодолее.
— Джена не е успяла да му се измъкне?
— Честно казано, може да не се е опитвала. Каза, че застинала. Мисля, че се срамуваше от себе си, но това всъщност е честа реакция. Както и да е, тя е била съвсем сама в мрака с някакъв едър и настоятелен младеж. — Стив погледна Нейтън. — Една жена може да реши, че е в неин интерес да се съгласи на нещо, но човек има избор само ако му се предложи истинска алтернатива. Иначе става въпрос за манипулация и възползване. — Той сви рамене. — Това си е изнасилване.
Нейт се замисли за Кейти. Било ѝ е по-лесно да каже „да“, отколкото „не“.
Стив не откъсваше поглед от него.
— Съжалявам. Знам, че ти е трудно да чуеш това.
Вятърът довя нечий шумен и гърлен смях. Този път Нейтън погледна откъде идва. Гостите бяха започнали да излизат на групи. Видя Мелани, чиято лъскава коса блестеше в червеникавозлатисто на слънцето. Тя срещна погледа му и му помаха.
— Тръгвам си — провикна се и посочи към хубав ланд крузър, в който двама от гостите от „Атертън“ вече се качваха. — Радвам се, че те видях.
— Аз също.
Мелани му се усмихна отново и той изведнъж си я спомни като по-млада — как отпиваше от питието си под нощното небе. Запита се дали и тя е била на партито на пясъчните дюни през онази вечер. Не си спомняше. Осъзна, че все още чака да ѝ отговори, и си прочисти гърлото.
— Може би ще се видим пак.
— Надявам се. — Тя изглеждаше доволна; помаха му още веднъж и притича до джипа.
Нейтън се обърна към Стив, който все още наблюдаваше Мелани.
— Трябва да ѝ се обадиш — каза той. — Тя ще ти помогне много повече, отколкото всичко, което мога да ти изпиша.
— Всички ми го повтарят. — Нейтън махна нетърпеливо с ръка. — Слушай, ако Джена е била толкова изплашена, защо е позволила на Кам да я откара в града след случилото се?
— Колко километра са от дюните до града?
— Дванайсет.
— Доста дълъг път да вървиш през нощта, когато си разстроен и сам.
— Можела е да помоли някого другиго.
— Мислех, че не познава никого.
Нейтън не отговори. Така беше. Джена познаваше само Джаки, която си беше тръгнала по-рано с него. Представи си Кам и Джена, които пътуват към града. Как спират пред кръчмата, където ги видял Роб, собственикът.
— Роб е видял Джена да целува Кам в джипа — каза най-накрая той.
