— Бях самотна, беше ми мъчно за дома, намирах се на километри от всичко. Почувствах се смазана. Всички искаха нещо от мен. Саймън искаше да се отнасям добре с Камерън, за да е щастлив, а Камерън искаше да го правя щастлив. Уморих се от всичко и накрая… — Тя прокара опакото на ръката през лицето си. — Накрая беше по-лесно да кажа „да“, отколкото „не“. Така и направих. Позволих му да ме изчука на барбарона в класната стая на дъщерите му. Общо шест пъти.
В стаята настана продължителна тишина; през това време Нейтън чуваше приглушените разговори в коридора.
— Съжалявам — каза отново той, като този път определено говореше на Кейти.
— Вината не е твоя. Моя е. Аз съм тази, която се предаде. — Раменете ѝ увиснаха. — Но дори и тогава не стана по-добре. Камерън като че ли се отврати от мен, или от себе си. Не че престана да идва за още, но мисля, че за около пет минути се чувстваше засрамен и винеше мен за това. И тогава… — Кейти посочи плоския си корем и поклати глава. — Ако преди не беше доволен, то от това определено не остана възхитен.
— Кога му каза?
— Веднага след като самата аз разбрах. Около две седмици преди да… — Тя преглътна. — Преди да умре. Беше много ядосан. Каза ми, че трябва да се отърва от бебето. За мен нямаше проблем, защото аз също не го исках. Затова говорихме онази сутрин, преди да изчезне. Беше ми запазил час в голямата болница следващата седмица. — Очите ѝ се проясниха. — Ето защо съм сигурна, че имаше намерение да се върне. Каза ми, че трябва да отида в болницата. Аз така или иначе щях да отида, но ако смяташе да изчезне, защо да му пука?
„Уместен въпрос — помисли си Нейтън, — който поне даваше отговор на един друг.“
— Имаш предвид болницата в Сейнт Хелънс, нали?
— Да.
— Къде щеше да отседнеш през това време?
— Щях да прекарам две вечери в един от хотелите.
— Камерън е уредил всичко това?
Кейти кимна и Нейтън се сети за телефонната разпечатка. Две обаждания до Сейнт Хелънс в седмицата преди брат му да умре.
— Сигурна ли си, че Саймън не знае нищо? — попита той.
— Все още не. — Тя стисна устни в права линия. — Надявам се въобще да не разбере.
— Какво ще му кажеш, преди да влезеш в болницата?
— Не знам. Ще измисля нещо. Той е много гнуслив. Няма да иска да научи подробности. Но трябва да отида и да го свърша. Все пак не е пълен идиот. Ако научи, ще ме зареже.
Нейтън отвори уста, но я затвори. На лицето на Кейти обаче се изписа такова отчаяние, че все пак реши да говори.
— Толкова ли ще е лошо? — Той сви рамене, когато видя учудването ѝ. — Твоя работа, но не мисля, че дължиш нещо на Саймън.
— Заедно сме от три години. — Тя вдигна лявата си ръка. — Сгодени сме.
— Какво от това? Хората променят решенията си. С бившата ми съпруга бяхме женени повече от три години, но накрая тя реши да ме зареже. — Нейтън ѝ се усмихна. — Доколкото разбирам, си живее чудесно. Никога не е била по-щастлива.
Кейти се поколеба.
— Не знам. Ще си помисля.
Нейтън се оттласна от стената.
— Както и да е, слушай, точно сега не се пресилвай. Ще се оправим и без теб.
— Благодаря. Наистина. Просто не знам как се стигна дотук. Чувствах се толкова объркана и самотна. — Тя изпусна дъха, който бе задържала досега. — Благодаря, че ми повярва.
Нейтън си помисли, че можеше и да не ѝ повярва, когато отвори вратата на стаята на Зандър. Можеше и да не ѝ повярва, ако всичко това не му беше до болка познато. Може би навремето трябваше да обърне повече внимание на знаците — тогава, когато имаше тази възможност. Не можеше да промени миналото, но можеше да им обърне внимание сега.
Време беше да намери Стив.
— Какво искаш да ти кажа, приятелю? Че Камерън е нападнал туристка на пясъчните дюни, след като двамата са се напили на парти?
Погледът на Стив беше хладен и нетрепващ и на Нейтън му беше трудно да го гледа в очите.
— Не. Господи, не знам!
Той прокара ръка през косата си и си пое дълбоко въздух. Стана му задушно. Беше открил лекаря в дневната и го хвана за ръката. Забеляза, че Лиз го изгледа с искрица надежда в очите, когато безмълвно поведе Стив към верандата и после го дръпна встрани от къщата, за да поговорят на спокойствие. Разговорът обаче се оказа изключително труден.
— Просто искам да знам какво се е случило — продължи Нейтън.
— Не знам, приятелю. Не, слушай… — Стив вдигна пръст, за да го накара да млъкне. — Ще ти кажа точно онова, което казах на Илзе по-рано — предполагам, не е съвпадение, че и двамата ме питате за това, но не знам повече за онази вечер от когото и да е другиго.
Нейт изсумтя.
— Но по онова време…
— Да, по онова време си имах мнение, както всички останали — отвърна Стив.
— Точно това те питам.
— Важно е да разбереш, че…
— Разбирам. Давай направо.
Стив примижа на силната следобедна светлина. В далечината се виждаха гробовете — един стар и един току-що изкопан. Лекарят прокара език по зъбите си.
— Джена имаше леки синини от вътрешната страна на бедрата. И още една над лакътя. Ето тук. — Той докосна мястото под мишницата си. — Нямаше разкъсвания и рани, но дори да имаше, те също нямаше да са категорично доказателство.
