Изгубеният полностью

На Нейтън му се прииска да изсвири силно — предупредителния сигнал, който двамата си бяха създали още преди години. Внимавай, татко идва. Не го направи. Не беше сигурен какво ще се случи и — ако беше възможно — не искаше Бъб да става свидетел. Вместо това хвърли топката за крикет във въздуха и я удари с бухалката така, че да я запрати на голямо разстояние в другата посока. Бъб хукна след нея, като ругаеше и мрънкаше.

Така или иначе вече беше късно за предупреждение. Нейтън го разбра, когато се обърна. Камерън беше видял баща им, който вървеше по алеята към него. Карл също го беше забелязал. Камерън стоеше на място. И тогава, вместо да се обърне и да се скрие в голямата им къща, той слезе по дървените стъпала и изчака баща си. Карл Брайт се доближи до средния си син и едва забави крачка. Мина покрай него, като обърна глава само веднъж. И преди да се скрие в къщата, Карл кимна рязко на Камерън.

Свършено е.

Свършено е.

Разбира се, че беше свършено.

Карл Брайт никога не кимаше на синовете си. Нито за поздрав, още по-малко пък за одобрение. Той беше напуснал фермата за няколко часа и още на следващата сутрин Джена и приятелят ѝ бяха казали на работодателя си, че напускат. Без причина и без предизвестие, просто искаха да се махнат оттук.

По-късно Джаки каза на Нейтън, че Кийт се опитал да ги разубеди. Естествено, той беше чул какво се е случило на партито и попитал дали има нещо общо с решението им. Джена отрекла. Било недоразумение. Почувствала се засрамена и преувеличила.

Сега Нейтън седна на дивана в дневната и се загледа в просветващите на гаснещата следобедна светлина коледни лампички на елхата. Всичко, каквото беше останало от бдението, беше пръснато наоколо — навсякъде имаше празни чинии и чаши. Стив беше сред последните, които си тръгнаха, като преди това тикна едно картонче със записан час за преглед в ръката на Нейтън. Когато се качи в колата си и потегли, семейството вече се беше разделило и се беше разпиляло в къща, която изведнъж беше станала прекалено голяма и празна.

Отношението на Кийт към Нейтън се беше променило значително, след като Джена си тръгна толкова бързо. Нейтън и бащата на Джаки не се срещаха особено често, затова мина време, преди да забележи разликата. Кийт винаги се държеше любезно, макар и малко хладно, но изведнъж стана груб и неприятен. Започна да посреща Нейтън все по-враждебно и накрая двамата с Джаки престанаха да се срещат в дома ѝ. Въпреки това не прекратиха връзката си и се смееха на неодобрението на Кийт с опиянението на хора, отдали се на забранена близост.

Нейтън все още помнеше изражението на тъста си на бензиностанцията преди толкова много години.

Знам какво правят мъжете като теб.

Сега, докато седеше на дивана, Нейтън си помисли, че тъстът му навярно е имал право. Тази мисъл беше ужасно потискаща.

От коридора се чу шум и Бъб се появи на вратата. Ризата му беше измачкана и той примигна на слабата светлина.

— Къде са всички?

— Тръгнаха си.

— Вече?

— Ти проспа погребението.

— О! — Брат му се пльосна на дивана и Нейтън усети миризмата на алкохол, която се разнасяше от него. Бъб потри лице с ръка и го погледна с кървясалите си очи. — Какво ти става?

Нейтън, който не знаеше откъде да започне, го изгледа и веднага се сети как държеше в ръце мъртвата си кучка Кели. През последните два часа беше спрял да мисли за това, но сега споменът се върна. Отвори уста и с усилие си пое въздух.

— Нищо.

— Напротив, има нещо.

Нейтън сви рамене.

Бъб се прозина и огледа стаята.

— Много хора дойдоха, а?

— Да.

— Мислиш ли, че и заради нас ще дойдат толкова?

— Не.

— Аз също — рече примирено Бъб. — Проклетият Кам! Не знам как го правеше. Той си беше същият кретен като нас, просто го прикриваше по-добре.

— Мислиш, че това е причината?

— Да, разбира се. — Брат му се загледа в стената. Гласът му беше груб, а думите — още по-заваляни. — Прав съм, нали? Имам предвид, че татко беше кретен и Кам беше кретен. Аз също съм кретен. Както и ти.

Нейтън едва не се разсмя.

— Няма да ме чуеш да споря по въпроса, приятелю. Но има и по-лошо от това.

— Щом казваш. — Бъб едва не се оригна.

— Така е.

— Е, ти ги разбираш тези неща. — Брат му стана от дивана и отиде до телевизора. — Имам предвид, че Кам беше кретен, но ти остави човек да умре.

— Това беше преди десет години. И той не умря.

— Не и благодарение на теб. Но вероятно вината не е твоя. Както вече казах, ние сме семейство от кретени. Не можеш да направиш кой знае какво по въпроса. — Бъб се надвеси над телевизора и започна да разплита кабелите на видеоиграта си.

— Хората се променят, приятелю.

— Добре.

— Не, чуй ме. Въобще не съм толкова лош, колкото Кам — възрази Нейтън.

— Щом казваш. — Бъб не вдигна поглед. — Спомни си тези думи, когато двамата с Илзе се опитате да ме прецакате за фермата.

— Господи, Бъб, никой не се опитва да те прецака!

— Ще видим.

— Хей. — Нейтън понижи глас. — Какъв точно ти е проблемът?