-Не смятах, че Ричард трябва да се бие с нея за господство над глутницата. Мислех, че това спорът му е с Маркус.
Луи се разсмя.
- Ако смяташ, че Рейна ще позволи Маркус да загуби и няма да се намеси да му помогне, значи не си я срещала.
- Срещала съм я. Просто смятах, че да помогне на Маркус ще е срещу законите на глутницата.
Той отново сви рамене.
- Не знам за законите на глутницата, но познавам Рейна. Ако Ричард се заиграе с нея, може дори да му помогне да победи Маркус, но
той ясно даде да се разбере, че не я харесва.
- Ричард каза, че идеята за порното с ликантропи е нейна?
Очите на Луи се разшириха.
- Ричард ти е разказал за това?
Кимнах.
- Изненадан съм. Той се срамуваше от самата идея. Рейна гореше от желание да участват заедно. Мисля, че се опитваше да го съблазни, но беше сбъркала в преценката си. Ричард е твърде затворен, за да реши да прави секс пред камера.
- Рейна е участвала в някои от филмите?
- Така съм чувал.
- Някой от плъхолаците появява ли се в тях?
Той поклати глава.
- Рафаел го забрани. Ние сме една от малкото групи, които отказаха да участват.
- Рафаел е добър човек.
- И добър плъх - добави Луи.
Усмихнах се.
-Да.
- Какво става с теб и Ричард?
- Какво имаш предвид?
- Беше ми оставил съобщение на секретаря. Каза, че има голяма новина, отнасяща се до теб. Когато се видяхме лично, ми каза, че не е нищо важно. Какво се е случило?
Не знаех какво да отговоря. Напоследък ми се случваше често.
- Мисля, че новината трябва да дойде от Ричард.
- Той спомена нещо от рода, че било твое право да решиш и не можел да говори за това. Ти пък ми казваш, че е негова работа и не можеш да говориш за това. Ще ми се един от вас да говори с мен.
Отворих уста, затворих я и въздъхнах. Имах въпроси, които се нуждаеха от отговори, но Луи беше преди всичко приятел на Ричард и чак след това мой. Лоялност и прочие. Но кого другиго можех да попитам, по дяволите? Ървинг? Той си имаше достатъчно неприятности с Ричард.
- Чух Ричард и Рафаел да говорят за контролиране на зверовете си. Това означава промяната, нали?
Той кимна.
- Да. - Изгледа ме, а очите му се присвиха. - Ако си чула Ричард да говори за звяра си, значи е бил близо до превръщането. Какво се случи снощи?
- Ако Ричард не ти е казал, Луи, не смятам, че аз мога.
- Слуховете твърдят, че си убила Алфред. Вярно ли е?
-Да.
Погледна ме, сякаш очакваше нещо повече, после сви рамене.
- На Рейна няма да й хареса.
- И Маркус не изглеждаше особено доволен.
- Но той няма да ти скочи в някоя тъмна уличка. А тя ще го направи.
- Защо Ричард не ми го каза?
- Ричард е един от най-добрите приятели, които имам. Той е лоялен, честен, грижовен, от типа „най-добрият космат бойскаут на света“. Ако има някакъв недостатък, той е, че очаква другите хора да са лоялни, честни и грижовни.
- Все пак след всичко, което е видял от Маркус и Рейна, едва ли смята, че те са приятни хорица?
- Знае, че не са приятни, но има проблем да ги види като зли. В крайна сметка, Анита, Маркус е неговият алфа мъжкар. Ричард уважава властта. От месеци се опитва да договори някакъв компромис с него. Не иска да го убива. Маркус няма подобни скрупули спрямо Ричард.
- Ървинг ми каза, че Ричард е победил Маркус, можел е да го убие, но не го е направил. Вярно ли е?
- Опасявам се, че да.
- Мамка му!
- Аха, казах на Ричард, че трябваше да го убие, но той никога не е убивал някого. Вярва, че всеки живот е ценен.
- Всеки живот е ценен - отвърнах аз.
- Някои животи просто са по-ценни от други - каза Луи.
Кимнах.
- Така е.
- Ричард промени ли се пред теб снощи?
- Боже, ти си неумолим.
- Сама каза, че това е едно от по-добрите ми качества.
- Обикновено е. - Беше все едно да те подхване Рони. Тя също никога не се отказваше.
- Промени ли се за теб?
- Би могло да се каже.
- И ти не можа да го понесеш. - Беше директно заявление.
- Не съм сигурна, Луи. Просто не съм сигурна.
- По-добре да разбереш сега.
- Предполагам, че да.
- Обичаш ли го?
- Не е твоя работа, мамка му.
- Обичам Ричард като брат. Ако ще му изтръгнеш сърцето и ще го сервираш на поднос, бих искал да знам отсега. Ако си тръгнеш, аз ще съм този, който ще му помага да събере парчетата.
- Не искам да нараня Ричард - отвърнах аз.
- Вярвам ти.
Той просто ме гледаше. Лицето му изразяваше огромно спокойствие, сякаш можеше да чака цяла нощ, за да отговоря на въпроса му. Луи беше по-търпелив, отколкото аз някога щях да бъда.
- Да, обичам го. Доволен ли си?
- Обичаш ли го достатъчно, че да прегърнеш косматата му страна?
- Очите му се взираха в мен, сякаш щяха да прегорят дупка в сърцето ми.
- Не знам. Ако беше човек, проклятие.
- Ако беше човек, може би щеше да се ожениш за него? - Беше достатъчно мил, че да го зададе като въпрос.
- Може би - отвърнах аз.
