Принцът поклати глава и се замисли. Деорнот въздъхна и разбута огъня.
Сутринта на третия ден стигнаха до брега на Имстрека. Широката река блестеше под сивото небе — неясна лента от сребро, която минаваше като сън през тъмните влажни ливади. Гласът на водата бе приглушен като блясъка й — тих шепот, подобен на далечен разговор.
Зарадваха се, че могат да си починат на брега, радваха се и на първата течаща вода, която виждаха, откакто бяха излезли от Алдхеорте. Гутрун и Воршева казаха, че ще отидат малко настрани да се изкъпят, и Джосуа ги спря, обезпокоен за безопасността им, но когато Гелое предложи да отиде с тях, неохотно даде съгласието си, почти сигурен, че магьосницата може да се справи с всяка опасност.
— Ех, все едно никога не съм заминавала — каза Воршева, докато клатеше краката си във водата. Бяха избрали един песъчлив бряг, където няколко брези ги закриваха от погледите на останалите. Гласът й бе безгрижен, но лицето й я издаде. — Същото е, както когато бях малка. — Тя се намръщи, защото водата дразнеше многобройните драскотини по краката й. — Но е студено!
Херцогиня Гутрун — бе разхлабила деколтето на дрехата си и беше нагазила във водата, така че тя да плакне подпухналите й глезени — плисна две шепи на врата си и се засмя:
— Не е чак толкова лошо. Река Гратуваск, която тече покрай дома ни в Елвритшала — виж, тя наистина е студена! Всяка пролет девойките отиват да се изкъпят… и аз ходех, когато бях млада — тя се изправи и се огледа, — а мъжете остават вкъщи цяла сутрин под заплаха от бой, така че девойките да могат да се изкъпят в Гратуваск. А е студено! Реката идва от снеговете на северните планини! Не знаеш какво е пищене, ако не си чула как пищят стотина момичета, когато се гмуркат в ледената река през някоя аврелска сутрин! — Тя пак се засмя. — Има една приказка, за един младеж, който решил да види девойките в Гратуваск… много хубава приказка, може би си я чувала… — Тя спря и попита: — Воршева? Лошо ли ти е?
Воршева се бе превила, лицето й беше бяло като платно.
— Просто малко ме заболя — каза тя и се изправи. — Ще мине. Вече ми мина. Та каква е приказката?
Гутрун я погледна подозрително, но преди да успее да каже нещо, се чу гласът на Гелое — тя седеше на брега близо до тях и решеше Лелет с гребен от гръбнака на риба.
— Приказката ще почака. — Гласът й бе рязък. — Вижте, не сме сами.
Воршева и херцогинята се обърнаха и погледнаха накъде сочи Гелое. На шест-седемстотин метра на юг видяха един ездач на билото на един хълм. Бе твърде далеч, за да видят лицето му, но нямаше съмнение, че гледа към тях. Всички се взряха в него, дори и Лелет със странно разширените си очи. След няколко мига тишина, в която като че ли дори сърцата им не биеха, ездачът обърна коня си и се скри зад хълма.
— Колко… колко страшно — каза херцогинята; придържаше деколтето си с мократа си ръка. — Кой беше този? Някой от ужасните норни ли?
— Не знам — каза Гелое прегракнало. — Но трябва да кажем на другите, в случай че Джосуа не го е видял. Сега трябва да се интересуваме от всички непознати, независимо дали са приятели, или врагове.
Воршева потрепери. Лицето й бе все така бледо.
— Няма приятелски настроени непознати в тези равнини.
Новините им убедиха Джосуа, че не могат да протакат повече, така че тръгнаха отново на изток покрай Имстрека и покрай вече далечната гора, само тънка тъмна лента на мъгливия северен хоризонт.
Не видяха никого през целия следобед.
— Това е плодородна земя — каза Деорнот, когато спряха да пренощуват. — Не е ли странно, че не видяхме никого освен онзи самотен ездач?
— Един ездач е съвсем достатъчен. — Джосуа бе съвсем сериозен.
— Народът ми никога не е харесвал тези места, толкова близо до Старата гора — каза Воршева и потрепери. — Под дърветата има духове на умрели.
Джосуа въздъхна и каза:
— Това са неща, на които бих се изсмял преди година. Сега съм ги виждал, видях дори още по-лоши неща. Бог да ни пази! Що за свят стана това?
Гелое вдигна поглед — правеше легло от трева за малката Лелет.
— Светът винаги си е бил този, принц Джосуа. Просто в тези смутни времена нещата се виждат по-ясно. Светлините на градовете размиват много сенки, които иначе се виждат под лунната светлина.
