Еолаир знаеше, че няма смисъл да се преструва, че земята страда само от чудат каприз на времето. Някаква мъчителна болест се разпростираше над Остен Ард. Може би Джосуа и мечът на баща му наистина бяха свързани с нещо по-ужасно от човешките войни.
Графът на Над Мулах изведнъж си спомни собствените си думи, изречени пред Голямата маса на краля преди година. „Богове на земята и небето — помисли си, — сякаш цял живот е минал от онези мирни дни!“ „Злото е излязло… — бе казал той на събралите се рицари през онзи ден. — Не са само бандити, които обират пътниците и избиват земеделците, които живеят усамотено. Хората от Севера се страхуват…“
„Не са само бандити…“ Еолаир поклати глава, отвратен от себе си. Бе толкова въвлечен в ежедневните проблеми на борбата за оцеляване на народа си, че бе пропуснал да следва собственото си предупреждение. Наистина имаше по-големи заплахи от Скали от Калдскрайк и неговата армия главорези.
Бе чувал слуховете, разказвани от оцелели след падането на Наглимунд, обърканите разкази за някаква призрачна армия, събрана от Върховния крал Елиас. Още като дете бе чувал приказки за Белите лисици — демони, които живееха в най-тъмните и най-студени земи на север — появявали се като чума, а след това изчезвали. През цялата изминала година живеещите по Ледената граница си бяха шепнали около вечерните огньове точно за такива бледи демони. Колко глупаво, че точно Еолаир не беше осъзнал истината зад тези разкази — не беше ли самият той говорил точно за това на Голямата маса!?
Но какво можеше да означава това? Ако същества като тези Бели лисици наистина бяха въвлечени, защо трябваше да са на страната на Елиас? Можеше ли това да има нещо общо с отвратителния Приратес?
Графът на Над Мулах въздъхна и се наведе на една страна, за да помогне на коня си да пази равновесие — слизаха по една опасна пътека. Може би въпреки цялата си глупост Мейгуин беше права да възложи тази задача на него. И все пак това не беше оправдание за начина, по който го бе направила. Защо трябваше да се отнася с него по начина, по който го стори в подземния град, след всичко, което бе направил за нейното семейство, след вярната му служба на крал Лут? Уплахата й и необикновеността на положението им можеха да са причина за такава нелюбезност — но не и оправдание за нея.
Това безразсъдство бе още една странна промяна в държането на Мейгуин, последната от много такива. Той дълбоко се страхуваше за нея, но не можеше да измисли начин да й помогне. Тя ненавиждаше загрижеността му и като че ли мислеше, че е само лукав ухажор — той, Еолаир, който мразеше преструвките и все пак бе принуден да ги овладее по време на вярната си служба на баща й! Когато се опитваше да помогне, тя го обиждаше и му обръщаше гръб и той можеше само да наблюдава как тя се поболява, както и цялата земя се бе поболяла, а умът й се изпълваше със странни приумици. А той не можеше да направи нищо.
Вече втори ден Еолаир яздеше през мълчаливите долини на Грианспог само със собствените си студени мисли за компания.
Смая се, като видя колко бързо Скали превръща окупацията на Хернистир в постоянна. Недоволен от превземането на сградите, които все още бяха оцелели в Хернисадарк и околностите, танът на Калдскрайк бе започнал да строи нови, огромни дълги къщи от грубо одялани греди. Гората Сиркоил бързо се топеше.
Еолаир яздеше по билата на хълмовете и наблюдаваше подобните на мравки фигури, които гъмжаха в равнината долу. Дрънченето на чуковете по клинове ехтеше непрестанно над заснежените хълмове.
Отначало не можеше да разбере защо на Скали му трябва да строи тези жилища: армията на завоевателя, макар и голяма, едва ли бе толкова огромна, че да не може да се засели в изоставените жилища на хернистирците. Чак когато погледна надалеч към сниженото небе на север, осъзна какво става.
Целият римърсгардски народ на Скали идваше тук от север — млади и стари, жени и деца. Еолаир се вгледа надолу към дребните работещи фигурки. „Ако вали в Хернисадарк през късния месец тиягар, нагоре при Наарвед и Скоги трябва да е замръзнал ад. Багба да ме ухапе, ама че ужас! Скали ни прогони в пещерите и сега ще премести римърсгардците си в земите, които завладя от нас“.
