Когато се бяха събрали около огъня, Хотвиг бе обяснил, че отношението на Фиколмий към дъщеря му и принц Джосуа е предизвикало много недоволни разговори около фургоните на клана на Жребеца. Фиколмий не бил обичан водач, но го уважавали като могъщ боец и хитър стратег. Да го видят така объркан само от присъствието на някакви живеещи сред камъни, че да предложи помощ на Фенгболд и останалите от хората на Върховния крал, без да се посъветва с водачите на клановете си, бе накарало мнозина да се зачудят дали Фиколмий все още може да властва като пограничен тан на целите Високи тритинги.
Когато граф Фенгболд пристигнал с петдесетте си бронирани мъже и влязъл в лагера като завоевател, Хотвиг и някои от останалите гранични пазачи завели мъжете си при фургона на Фиколмий. Пограничният тан искал да изпрати еркинландците по следите на групата на Джосуа, но Хотвиг и останалите се възпротивили.
— Никакви живеещи сред камъни не могат да минат въоръжени през полетата на клана на Жребеца без събиране на клановите вождове, което да разреши това — извикал Хотвиг, а другарите му повторили тези думи. Фиколмий вдигал пара и заплашвал, но не можел да не се съобрази със законите на свободните тритинги — единственото нещо, което не се променяше в номадското съществуване на хората от клановете. Спорът завършил, като Хотвиг и другите казали на Фенгболд („глупав, опасен човек, който много харесва сам себе си“, както го описа Хотвиг), че единственият начин, по който хората на Върховния крал могат да преследват Джосуа, е да заобиколят земите на клана на Жребеца. Фенгболд, превъзхождан числено с десет към едно или повече, нямал друг избор, освен да си тръгне. Отправил много ядни заплахи, преди да потегли, и обещал, че дългите дни на свобода за хората от степите са свършили и че Върховният крал Елиас скоро щял да дойде и да свали колелата от фургоните им веднъж завинаги.
Не бе изненадващо, че това обществено разрушаване на авторитета на Фиколмий бе довело до ужасен спор, който на няколко пъти почти избухнал в смъртоносно кръвопролитие. Препирнята свършила чак когато Хотвиг и няколко други гранични пазачи взели семействата си и последвали Джосуа, като оставили Фиколмий да проклина и да ближе раните си. Силата му като пограничен тан бе отслабена, но в никой случай унищожена.
— Не, той няма да ни последва — повтори Хотвиг. — Това би показало на всички кланове, че могъщият Фиколмий не може да преживее загубата на няколкото наши фургона и че живеещите сред камъни и техните вражди са по-важни за пограничния тан на целите Високи тритинги от собствения му народ. А сега ние ще живеем известно време покрай вас при вашия Сбогуващ камък и ще обсъждаме онова, което ще направим.
— Не мога да изразя благодарността си за помощта ти — тържествено каза Джосуа. — Ти си спасил живота ни. Ако Фенгболд и войниците му ни бяха хванали, сега щяха да ни карат към Хейхолт във вериги. Тогава нямаше да има никой, който да спре брат ми.
Хотвиг го изгледа остро.
— Ти може и да си мислиш така, но не познаваш силата на свободните тритинги, ако си убеден, че ще бъдем надвити толкова лесно. — Той вдигна дългото си копие. — Хората от Ливадните тритинги вече създават доста трудности на живеещите сред камъни от Набан.
Отец Странгиард, който бе слушал внимателно, се обади разтревожено:
— Кралят не е единственият, от когото се страхуваме, Хотвиг.
Тритингът кимна.
— Да, така ми казахте. И бих искал да чуя още, но сега трябва да се върна при хората си. Ако целта ви е толкова близо, колкото казва мъдрата — той посочи Гелое и сведе глава с уважение, — тогава ни чакайте утре преди залез. Фургоните не могат да се движат по-бързо.
— Но не отлагайте — каза Гелое. — Не говорех, без да мисля, когато казах, че трябва да бързаме пред тази буря.
— Никой не може да язди като степните конници — твърдо отвърна Хотвиг. — А и впряговете ни не са много по-бавни. Ще бъдем при вас преди утрешната нощ. — Той се засмя и отново се видя дупката от липсващия му зъб. — Остави на градските хора да намерят камък насред ливадите и те ще искат да направят дома си там. И все пак — каза той на принца, — знаех си, когато уби Утварт, че нещата вече няма да са същите. За никого. Баща ми ме научи да вярвам на ръката и сърцето си. — Той се ухили. — А също и на късмета си. Заложих едно от жребчетата си на теб, Джосуа, при боя ти с Утварт. Приятелите ми се срамуваха да ме надхитрят толкова лесно, но приеха облога ми. — Той се изсмя високо. — Ти ми спечели четири хубави коня! — Той обърна коня си на юг. — Е, утре ще се видим!
Окуражени от срещата с тритингите, пътниците яздиха весело цяла сутрин, въпреки заплашителните небеса. Когато по обед спряха да похапнат и да напоят конете, Сангфугол дори успя да убеди отец Странгиард да попее с него. Изненадващо мелодичният глас на свещеника пасваше много добре на гласа на арфиста и дори отец Странгиард да не разбра съвсем за какво е „Баладата за Моирах Кръглопетия“, удоволствието му от нея, както и от похвалите, които през смях получи след това, беше явно.
